Irina’s Weblog

Това се казва реклама, която те кара да повярваш в качествата на продукта!

3M Security Glass

Днес за мен е един щастлив ден (макар и мъглив, и мокър) - защото преди точно 23 години и приблизително 4 часа съм се родила на този свят!

Получих толкова виртуални пожелания, колкото са досатъчни за няколко щастливи живота Така че с радост ги споделям с всички, които четат този пост! Да сте живи и здрави и вие, приятели!

Искам да използвам блога си и за да благодаря на майка ми и баща ми, на брат ми, на баба ми, на чинка ми и чичо ми - все хора, които са направили много за мен през годините и продължават да ме подпомагат! Благодаря на всички мои приятели - животът би бил пуст и сив ако не бяхте с мен! Простете ми тези странности, с които понякога ви наранявам - не е умишлено.

И не на последно място - благодаря на моя Лъчко за любовта, подкрепата през годините, които сме заедно, за разбирането и търпението!

Получих SMS. Отключих клавиатурата на GSM-а за да го прочета. Но какво беше учудването ми когато разбрах, че аз всъщност не съм отключила клавиатурата - тя просто е била отключена. Какво тогава съм направила? Един поглед стига - комбинацията за отключване на клавиатурата на моя Ericsson T65 е “C” + “Yes”. А какво ли прави тази комбинация като се приложи над екран за получен нов SMS при отключен телефон? Подсказка : “C” е за изтриване, “Yes” - дори няма нужда от коментар… Е така загубих съобщение, което дори не видях от кой ми е пратено!

Замислих се - защо се получава така? От една страна аз механичхо натиснах “Yes” без да погледна, че той ме пита “Изтриване на SMS?” вместо това, което съм очаквала : “Отключване на клавиатурата?”. Да, проблемът е в “задклавиатурното устройство” - в мен.

Но защо софтуерът не ме предпазва от подобни елементарни механични грешки? Например никъде на екрана за ново съобщение не се виждаше дали телефона е заключен или не. Т.е. на мен не ми е ясно в какъв контекст работя в момента - трябва първо да опитам да видя SMS-а, за да ме информира евентуално GSM-a, че е заключен. Също така защо пък точно на бутон, обикновено използван за изтриване, се дава и втора отговорност - да отключва клавиатурата? Можеше спокойно да е някой друг, дори неспециален клавиш. Или път още един допълнителен клавиш само за това (добре де, телефоните пестят място, така че нека остане първото).

Тези размисли ме подсетиха за една стара и много ценена от мен книжка - “Writing Solid Code” на Microsoft Press (надявам се няма да се занимаваме с забележки от сорта на “Microsoft AND solid code?” в тази тема - книжката наистина си я бива според мен). Главата, озаглавена “Candy-Machine Interfaces”, обсъжда именно дизайна на един добър и лесен за ползване клиентски интерфейс. Е мисля, че от Ericson имат какво да научат от нея. (или поне са имали какво да научат - нали вече са Sony-Ericsson).

Колкото до мен - загубих един SMS, поизнервих се малко, но може би това е още една полезна стъпка към избора на нов GSM - май отдавна ми е време да захвърля този! А довечера ще препрочета горепосочената глава от книжката.

В петък с Лъчо и Вероника решихме да се прибираме към Пловдив с Българските железници. След работа отидохме на гара “Искър” и зачахме идването на влака. Но какво беше учудването ми като разбрах, че от тази гара не можело да си закупиш “екстрата” запазено место! И не само, че нямахме запазени места, но и се оказа, че влакът е пълен! Трябваше сума време да седим прави в коридора на скърцащия и тресящ се вагон, където студен вятър ни духаше във вратовете от прозорците, които разбира се не се затваряха плътно. Интересно колко ли билета са продали? Ако аз знаех, че няма да има место да седна, просто бих отишла да си хвана рейса за Пловдив без да се чудя изобщо.

За щастие кондуктурът ни уведоми, че в Ихтиман ще слизат хора от съседното купе, които се оказаха при това точно нужната бройка, за да седнем всички. И сякаш за да се изнервим още повече, до нас от купето се разнесе “аромат” на цигари - няколко човека запалиха цигари и за да не им е задушно отвориха вратата - така димът идваше право към нас, правостоящите в коридора. С момичетата възнегодувахме - и спряхме минаващия кондуктор да го питаме това купе за пушачи ли е или за непушачи. Ние не можехме да решим сами, защото въпреки, че имаше знаци “Пушенето забранено”, във всяко купе имаше и пепелник. Кондуктурът беше доста учуден от въпроса ни, помисли и отговори : “За пушачи е!”. Попитахме къде тогава са купетата за непушачи и изобщо - колко са. Обясни ни, че от общо пет вагона само два са за непушачи - останалите три били за пушачи. При това за непушачи са запазени първия и последния вагон - интересна логика. Е, примирихме се, понеже нямаше как да тръгнем да обикаляме претъпканите коридори само и само да разберем, че в тези за непушачи е още по-натъпкано. После успяхме и да седнем в купето, в което и осветлението не беше изправно, та обстановката беше “барова” - затъмнена и опушена.

Това пътуване ще ми е обица на ухото - явно ще трябва или да се откажа тотално от Български железници, или да ходя да си купувам билет само от гари, на които продават и запазени места.

Ако се питате до колко ви бива за детектив, то пробвайте се на този адрес :
Image Puzzle!

Предупреждавам - на две от картинките трябваше да пробвам и на Firefox-a, и на Internet Explorer-a. В единия случай се вижда само с едното, в другия - само с другото.

В какво ли не може да открие красота човека! Вижте само тези “Динорезби”.