Irina’s Weblog

Лежах на спалнята, чувах тихата музика от радиото от съседната стая, подобния на ромолене на поточе звук от пръстите на Лъчо по клавиатурата му и гледах небрежно през прозореца в тъмнината. Погледът ми се спря на силует зад едно от леките пердета на студентското общежитие, което се намира наблизо. Момчето пресегна гола ръка през отворения прозорец и взе от закачената отвън на перваза каса една бутилка. И за момент се почувствах така … вързана … Вързана за разни материални неща, с които съм се оградила с времето. С вещи. А във вечер като тази ми се иска да лежахме с Лъчо завити с одеало до огъня, да се наслаждаваме на обсипано със звезди планинско небе, на аромата на борова смола, на пукота на съчките в огъня. Без телефон, без лаптоп. Само с дрехите на гърба си, храна и палатка. И разбира се в компанията на приятели - хора, без които емоциите са по-слаби и преходни.

Обаче се познавам - сигурно няма да издържа така повече от ден-два. Но това не пречи да помечтая!

Нетинфо предоставя информация за национален IQ тест, който ще бъде организиран от БНТ на 5ти март. Повече информация можете да прочетете тук.

Току що прочетох краткия разказ “THEY’RE MADE OUT OF MEAT” на Terry Bisson - ако имате време, заповядайте и вие!

Още миналата седмица бях инсталирала Eclipse и JBoss 3.2.3 на ноутбука. Но пускането в експоатация малко се позабави - все не оставаше време. То всъщност до тук проблеми нямаше. Но се започна с човъркането като реших, че идващата с JBoss база данни не ми върши работа. Така че се хванах да подкарвам MySQL като persistence слой на JBoss-a.

В събота вечерта стигнах до извода, че е много полезно да имаш интегриран в ноутбука модем. Така като ми потрябва малко помощ, която бях сигурна, че Google ще ми намери за нула време, просто звъннах на телефон 144 и поисках телефона за ползване на dial-up интернет от БТК. Операторката ми даде номера и дори без да питам ми продиктува и името и паролата за достъп В следващите секунди кабела вече беше изтръгнат от телефона. За съжаление обаче се оказа много къс и трябваше да се преместя с машината на дивана за да го достигна. Понеже карам на захранване (защо ми е батерия като го ползвам основно в условия, където контактите са в изобилие?), минах в Stand by режим за да запазя многото отворени документации на дадени страници, стартирания JBoss, отворените за редактиране xml файлове на сървъра (и все пак “транспорта” да е безопасен). И помолих Лъчо да се откъсне за момент от телевизора за да ми помогне и да преметне кабела на захранването така че да мога без да изключвам машината да се домогна до телефона. Той със зор откъсна очи от иначе не особено интересния филм (ако имахме телевизор в квартирата едва ли би го погледнал дори), и дойде да помогне. Пресегна се и реши проблема глобално - просто издърпа захранването. Не бил разбрал, че искам просто да преметне кабела…
Е, честито! Стигнах до телефона, но всичката ми работа беше прекъсната. Наложи се да губя време да отварям наново и наново на нужните страници разни документации, да стартирам среди, сървъри и какво ли още не… Добре поне, че машината е достатъчно бърза за да не се налага и да чакам пред неопресняващи се прозорци

В крайна сметка свърших работата в Интернет точно за 2:20 минути - но точно тези 2:20 минути ми дадоха достатъчно информация, за да продължа работата си за вечерта. Реших, че за да не се блъскам и друг път с подобни проблеми е добре в едно текстово файлче да си пиша основните проблеми от деня и тяхното решение. Може и да взема да ги публикувам като се замисля.

Преминах към среднощно четене на EJB 2.1 Specification в леглото. Мога само да кажа, че се чете много по-лесно от спецификацията на C++, която много повече прилича на някакъв правен кодекс - всичко е описано в отделни точки, които са кратки и точни, с множество референции една към друга. В сравнение с това EJB 2.1 спецификацията приличаше повече на книга с дългите си описателни теми. Но това я прави по-лесна за четене.

Тази нощ прецених, че не искам отново да се събудя следобед на идния ден - така че нагласих будилник за 10:00 сутринта. Е, успях да стана към 10:40 - наистина успех след среднощното четене до никое време. Гадното е, че дори като спра да чета понякога продължавам да разсъждавам над някоя интересна тема, така че заспиването се отлага още повече - дори и да искам вече да не мисля. В такива случаи май помага отново четене, но на художествени произведения - “клин клин избива”. Особено добра работа ми вършеше преди 2 години книгата “Цезар и Клеопатра” - така и не я дочетох, но с нея заспивах най-бързо Денят мина неусетно, времето беше приятно. Вечерта се прибрахме с Лъчо и Вероника с рейса в 19:00. Разтоварих се и седнах да си продължа занимавката с JBoss.

Малко филмче по повод въвеждането на template-и в Java 1.5 : Jarwars

Вървях сутринта по ежедневния си маршрут - от апартамента към спирката на 280 в Студентски град. Погледа ми се спря на четири кучета, махащи синхронно с опашките си, с погледи, насочени към двама мъже. Даваха им някаква храна от една чанта, облегната на капака на колата им. Всяко куче получаваше по нещо и мирно се дръпваше в страни да си го хапне на спокойствие, докато другите продължаваха втренчено да гледат в ръцете човека.
След това се усетих, че тази мила картинка може да е последния път, когато виждам точно тези четири дружелюбни улични кучета да махат с опашките си. Понеже за разлика от тях аз знам за войната, която човеците в София им обявявиха заради случая с нахапаната от кучета жена. Защото това може да е просто примамка с отрова, която те с благодарност в очите приемат.
Но какво ли мога да направя…
Мога само да се надявам, че някоя организация най-накрая ще протегне ръка и към нашата страна и че ще чуя за първото дело, в което човек е осъден за престъпно отношение спрямо животно!

И ето - днес намирам във вестника втори за последните няколко дни случай на нападнат от куче човек. Дете е нахапано от домашно хъски. Собственика просто казал да застрелят кучето му.

Но не се притеснявайте! Проблемът с кучетата е решен! Нали кучетата уж нападали защото били гладни? Е, вече има толкова боклуци в София заради блокадата на сметището, че кучетата ще са сити и няма да хапят минувачите. Така един проблем решава друг! Само ми е интересн окак ще обяснят поведението на неуличното хъски - глад ли, нервна криза ли? Аз го обяснявам с престъпно безотговорен собственик, който трябва да усети най-голямата тежест на закона!

В събота плановете ми се пообъркаха - планирах излежаване, почистване и занимаване с компютъра, но баща ми се обади предната вечер за да ме повика в Пловдив по работа. Е, няма как, казах си аз. Но на сутринта едвам станах, не се чувствах никак във форма и реших все пак да откажа и да го помоля да се справи без мен този път.

Така че изгледахме “Hackers” с Лъчо - нещо като експеримент, да видим как се е променил мирогледа ни от времето, по което сме гледали филма. Май аз го наела на видеокасета, по времето, когато видеотеките бяха в разцвета си.

Но нали е събота - почивен ден, решихме да полежим, да побъбрим и така както беше ранен следобед (около 14 часа), се оказа, че се събудихме от леката следобедна дрямка към 19:00. Денят си беше минал, навън беше вече тъмно. И какво да правим, седнахме си на компютрите и решихме да се побием пак на Heroes of Might and Magic IV. Не знам дали наистина Nature замъка е най-силен, но така оправдава Лъчо победата ми спрямо неговия Chaos с любимите му от предните версии на играта черни дракони. Е, моите приказни дракони може и да не са яки като неговите, но са много и правят яки магии! И тъй като Лъчо от дълго време ми разправя как се рисуват любимите му стари игри - не рендвани, а с рисувани на ръка пиксел по пиксел картинки, то реших да пробвам какво е усещането да рисуваш подобни анимации фрейм по фрейм. И пробвах с едно цветче 22 х 22 пиксела, което се затваря до сферичка. Лъчо мрънкаше много, че от толкова превключване между Heroes-а и Paint-а съм щяла да скапя по някое време мрежовата игра, но аз не чувам и така като свърши играта и цветчетата бяха готови.

После падна писане на MFC на таймер, който през 100 ms да вика функция, изчисляваща координатите от bmp картинката с наредените един до друг фреймове следващия за рисуване и инвалидиране на клиентската област. Не се получи нещо кой знае какво, но беше интересно упражнение. И ме накара да се замисля за тоновете монотонна работа, която процесора върши нон-стоп за да се повяват от вятъра тревичките в любимия Heroes Предполагам, че един учен от преди 20-на години би се просълзил от отчаяние ако види за какво се ползва мощта на съвременните компютри - то стига да се видят параметрите на готовите конфигурации тип “Game PC”, които са най-мощните възможни на пазара.

И така си станало 5 сутринта без да се усетя. Неделята естествено се излежавахме до късно. Заехме се с почистването на квартирата, като в почивките изиграхме още една игра на Heroes - този път с уговорката да не играя с Nature замък. Е, избрах си Death, а Лъчо реши да ми покаже, че Nature е небалансирано по-мощен от другите и взе него. Би ме наистина! Но аз не познавам Death замъка добре, а и направих голяма грешка - нападнах една свободна армия от вампири, която ме разби и после около две седмици не можех да си взема рицаря от там. Така загубих ценно време от развитието му и нямаше как да спечеля. Но нищо! Следващата игра пак ще съм с Death, за да покажа, че и Nature може да бъде разбит.

В блога на Дончо прочетох за тест “How NERDY are You?” и реших и аз да се проверя за степен на “чалнатост”. Ето и резултата:

Overall, you scored as follows:

16% scored higher,
1% scored the same, and
83% scored lower.

What does this mean? Your nerdiness is:
High-Level Nerd. You are definitely MIT material, apply now!!!.

Посещаваш редовно форуми. Първо четеш правилата на самия форум, учиш се как да задаваш правилни теми от документи като “How To Ask Questions The Smart Way”, четеш редовно новите теми. Идва момент, в който решаваш да публикуваш първата си тема в даден форум. Преглеждаш дали вече някой не го е питал вече това нещо (има си “Търси” все пак). Ако няма подобен въпрос - задаваш своя. Чакаш. Благодариш за всеки получен отговор.

Явно горното поведение обаче е чуждо на множеството ученици (че и не само), които в последно време попаднаха в Интернет покрай развитието на технологиите и модернизирането на училищата. Вместо гореописаното, от тях излиза нещо подобно : намира се форум, пуска се тема с въпрос, чийто отговор е нужен “spe6no”, и се чака веднага някой да даде решение. Ако няма отговор до 10 минути е се пише второ съобщение от типа : “Abe 6to taka nikoi ne mi otgowarq???”.

Да…

Чудя се как да обясна на тези хора колко е неподходящо поведението им. Може би пример, чието действие се развива в любимите им барове, би свършил прекрасна работа.

Представете си : седите си вие с гаджетата както всеки друг следобед в любимия квартален бар, бъбрите си за последния модел ГСМ на Кольо Ланеца и за новото гадже на Мимито от съседния блок, пушите си цигарки, пиете си биричка, чува се кръшното извиване на гласче на поредната поп-фолк икона - секс-символ на годината. Изведнъж някакъв напълно непознат с провиснало до колената дъно на дънките, с кърпа, вързана на гладко обръсната глава и с тениска “Мишо Шамара” влиза с ритник в заведението (или може би трябва да кажа “влиза учтиво” - за да се забележи на фона на нормалното поведение). Прасва ви силно по рамото, сяда до вас и вика : “Йо, брато! Черпи една цигара и една бира, че съм го закъсал! Нямам работа, нямам пари, ама без бира не може, ей…”. Като се има предвид любовта, която цари между почитателите на поп-фолка и рапа, кажете - ще има ли “помощ”?

Така за мен изглежда поведението на тези новаци, които без изобщо да се запознаят с форума, правилата му, хората там, си позволяват да се намесват в диалога. Всичко си има ред. И реда в този случай води до изгонването им от “бара” При това ако някой иска да му се напише курсовата работа, то кое би било помощ? Да му я напишеш или да му помогнеш да осъзнае, че друг няма да му свърши работата? Във втория вариант в дългосрочен план той ще спечени. В първия - ще е благодарен разбира се, ще напише още пет съобщения с благодарности в същата тема (той не знае какво е “flood” разбира се). Но услугата е мечешка! Както и в горния пример - помощта би била да му се намери работа, не да му се даде да пие и пуши на момента.

Ето и примери от форуми за подобен тип поведение (предупреждавам, мен лично много ме изнервят като ги чета!) :

• “Pomognete mi, programa na C”
• “Трябва ми спе6но програма”
• “c++ помощ за една задача, наистина спешно, c++”
• “Спешно помощ, много спешно! Моля ви се!!!”
• “Програма за обработване на данни, Как да направя тази програма”
• “help C++, help”
• “pomo6t c++ zad4ka zak4ka”
• “help C++”

Първата тема съм я подчертала именно понеже най-точно изразява гореописаното поведение. А последните три са всъщност искане за една и съща задача - в два различни форума, като в единия е поискано даже втори път след първия отказ.

Специално място ще отделя на следната тема: “Малко странна и нахална молба…”. В нея не само че се иска помощ за написване на програма, а се иска и тя да е “на момента”. А именно : човекът иска да му се помага в точно определен час (около 9 сутринта) на точно определена дата, “On-line” тъй да се каже. Защо? Защото щял да се опита по време на изпит да се домогне до Интернет и да пише условията на задачите във форума! Е това дори и наглост да го наречеш - пак му е малко!

Въвеждането на правила за отделяне на зони за пушачи и непушачи в заведенията, които бяха въведени от началото на годината, според мен е едно наистина похвално дело. От както се помня все ми е било много трудно в България като непушач - повечето заведения са като изпълнени с дим лисичарници с цел лов на обитателите им. Искам да не дишам цигарен дим, а се оказвам сама срещу всички тъй да се каже. Сега поне чувствам и държавата на страната на разума. Защото именно това - да се отделят места за пушачи, за мен е глас на разума.

По повод новите правила пуснах една анкета във форума BgDev - да видим какво да очакваме при една следваща среща на форума в условия на разделение на пушачи/непушачи.
Обсъжданията и гласуванията текат с пълна сила и в момента.

Учудва ме обаче реакцията на пушачите. Аз цял живот съм киснала по одимени заведения за да мога само и само да бъда в компанията им, а сега се оказва, че те не могат да седнат на маса за непушачи! Т.е. излиза, че за да могат няколко човека да запалят 3-4 цигари по време на пийване и хапване, трябва цялата компания да диша дим нон-стоп, седейки в отделение за пушачи. Защо, бе, хора?? Нима тези няколко цигари са по-важни за вас от моята компания? Че не може ли да станете, да излезете вън за минутка, да си изпушите “дозата” и да дойдете пак?

Според мен една копмания трябва винаги да сяда в отделение за непушачи - това е нещо като “най-малко общо кратно” за всички. Всеки от нас може да не гълта дим - съгласете се. Но не всеки понася миризмата на горящ до него тютюн.

Явно няма да са лесни излизанията в компания вече - защото компанията или трябва да се разцепи на пушачи/непушачи, или да постигне консенсус. А според мен той е “най-малкото общо кратно”

Разглеждах новите попълнения в IT Place за деня. Попаднах на програмка, която явно беше некомпилируема - бяха включени старите заглавни файлове и въпреки това се правеше опит да се използва именното пространство std, а и масив в C стил беше деклариран с размер от тип int и се въвеждаше по време на изпъление от потребителя. Естествено не се сдържах и писах коментар под програмата. Но учудването ми беше голямо, когато човека отвърна, че кодът се компилира без проблем на G++. При един обикновен тест се оказа, че G++ наистина изобщо не измрънка!
Пробвах и с Comeau - той даде дори повече грешки : не бях обърнала внимание, но човекът слагал ‘;’ след всяка ‘}’. Да, това е един прекрасен празен оператор. Но проблем има, когато сложи празен оператор в глобалната област на видимост, след дефиниция на член-функция на клас например.

Интересно беше обаче защо G++ компилираше кода. И най-интересно ми стана - как компилира масива с променлива дължина? Колегата Ники също се заинтригува от видяното (нямах под ръка GCC, та пробите бяха на неговия компютър). След ровене с Google изникна отговорът - масивите с размер, определян по време на изпълнение, са разширение на езика, добавено в G++. Паметта за този масив се заделя в стека, чрез подобен на предоставения от функцията alloca() механизъм. Не знам дали разсъждавам консервативно, но си мисля, че в случая е минус това улеснение. Понеже човек дори няма да се замисля как ползва нестандартна възможност на компилатора си. А и защо да се подстрекава ползването на този C стил динамичен масив, като STL предлага клас за това? Може би в С това би било полезно, но не и в С++.

Блажено е невежеството…
И ако все пак предпочитате истината в очите, прочетете следната статия от вестник СЕГА :

Ядем вносни боклуци на цена за I качество

Не съм сигурна, че храната в България е с цена на първокачествена, понеже нямам сравнение за цените в други страни. Но никаква цена не извинява такива груби нарушения на разпоредбите на ДВСК, ХЕИ и т.н.

Човек ще си каже : “Колко е малък Интернета!” - написах статията “Лична информация - що е то?” (посветена на www.Sladur.com) и веднага получих коментар, подписан от името на самия владетел на Sladur.com както се самоопределя Владимир Босев. Но изведнъж се сетих - не е това причината да се сети за моя блог. Друга е. А именно - докато в петък разглеждах “сладури” от Пловдив, попаднах на няколко снимки с отявлени нарушения на правилата. Не се сдържах и писах възражение към тази снимка с въпроса как така са я одобрили (понеже при качване на снимка сайтът предупреждава, че всяка снимка се преглежда преди публикуване) - или според тях това не е снимка “със сексуална насоченост” (една от точките каква снимка не се приема). Ето и друга снимка от същото място, този път на момиче на 14 години ако се вярва на въведените данни. До момента не съм получила отговор за възраженията си - явно са неоснователни според Сайта. И снимките са си на мястото както можете да видите. Обаче явно контактите, които дадох във възражението ми, са причината да бъде забелязана и темата.
Като се постави човек от името на сайта - за какво му е да не одобрява поразголените снимки? Че именно те привличат най-много потребители. А какво пише в правилата … все пак правилата те са ги писали - като нищо ще изтрият тази точка и това е

Ще пренебрегна съвета на Дончо и няма да изтрия коментара му. Напротив - посвещавам му отделна тема.

Ето го и самия коментар (без редакции) :

Author : Vladimir Bosev
E-mail : niamadakaza@sladur.com
URI : http://www.sladur.com

Zdravei Tvoreco,

Do sega znaeh che vsichki bulgari sa schetvoditeli znaiat mnogo dobre da presmiatat kolko e spechelil suseda im sega veche vizdam che vsichki bulgari sa stanali i uristi.
Pointeresuvai se purvo kakvo sa lichni danni i posle mi posochi kude ti se iskat da populvash takiva!

Za tezi sus snimkite koi e vinoven adminite ili tezi koito gi izprashtat?

Г-н Босев,
преди да напиша темата “Лична информация - що е то?” прочетох за пореден път Закона за защита на личните данни (ЗЗЛК). Питате ме къде се изисква въвеждане на лични данни. Моят отговор е : при създаване на профил искате задължително въвеждане на коректни име и фамилия, пол, дата на раждане, град. По смисъла на ЗЗЛК всичко това е лична информация.
Искам също да ви питам : защо позволявате регистрация на лица, ненавършили 18 години? Те не са дееспособни по смисъла на българското законодателство и следователно не могат да се съгласят с условията на сайта ви. Единствените оторизирани да дадат съгласие за непълнолетни и малолетни са родителите/настойниците им. А както е написано в Закона за Задълженията и Договорите (ЗЗД ), чл. 27: “Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.”

Посетих и английския вариант на вашия сайт - www.sladurana.com. С интерес забелязах, че формата за регистрация на нови потребители изисква да декларирате освен, че сте съгласни с правилата и че сте навършили 18 години. Също така при създаване на безплатен профил под полетата за въвеждане на рождена дата пише изрично, че ако сте под 18 години профилът ви ще бъде изтрит. На какво се дължи присъствието на това изискване на английския вариант на сайта и липсата му в българския?

Дали ще получа отговор няма значение. Но горния коментар вече доизгради моето мнение за този тип индустрия - бизнеса със запознанствата. И аз смятам категорично да стоя настрана от подобни сайтове.