Irina’s Weblog

29/12/2004

—ветът под микроскоп

Filed under: Computers,Daily,Photography — Izida @ 5:43 pm

¬ижте тези неверо€тни микроскопски снимки на растени€, животни, бактерии, вируси, кристали и на какво ли още не. ѕрепоръчвам също да видите н€кои от снимките в тези календари. »ма и много любопитни факти, например : опасни€т агент в антракса е бактери€та Bacillus anthracis, ко€то издържа на много високи температура в суха среда; умира чак след час при температура 150∞C!

—реща на forums.bgdev.org

Filed under: Computers,Daily,Photography — Izida @ 4:54 pm

¬чера присъствахме с Ћъчо на третата (за нас) среща на форума BgDev.  омпани€та е наистина при€тна – хора любопитни и нещад€щи сили в името на истината рЯЩВ ѕлановете да се съберем в “ќ!Ўипка” пропаднаха поради липса на места. » така малко по-надолу по улицата попаднахме на “¬ещиците” – ресторант-гостилница. »де€та особено много ми допадна – все пак идвах от работа и б€х наистина гладна. «а мое съжаление обаче фактът, че този път срещата беше в работен ден си каза думата – едва към 21:00 се запътихме към вкъщи.

ƒнес качих снимки от срещата. —ъщо така се хванах да кача и подбрани от доста време снимки от почивката в Ќесебър през л€тото. “ъй като улучихме доста дъждовно време, небето на повечето снимки е наистина драматично рЯШЙ

28/12/2004

— “÷ифрова крепост” в ръка

Filed under: Books,Computers,Daily — Izida @ 1:15 pm

¬чера реших така, покрай другото, да попрочета малко от началото на книгата “÷ифрова крепост” – технотрилър, автор е ƒан Ѕраун. » “малкото” прерастна в изчитане на 50% от не€ (или близо 200 страници), което из€де сън€ ми.  огато най-накра€ реших, че е прекалено късно (или може би твърде рано е по-правилно да се каже), √—ћ-ът ми показваше 4:05 сутринта. ƒа… очертава се тежък ден! «а мое учудване обаче станах в 8:30 по-лесно от вс€кога! «апочвам да си мисл€, че има хора, които просто тр€бва да сп€т по-малко за да се чувстват добре. ќт сума време се опитвам да л€гам преди 1:30 през нощта и пон€кога усп€вам. ќбаче отдавна не съм се чувствала така свежа рЯЩВ Ќад€вам се това да не доведе до н€кой “срив в системата” в ранни€ следобед например.

Ќо да се върна на книгата. “ъй като този технотрилър твърди, че е насочен към широката публика, то в него авторът е включил и раз€снени€ на н€кои пон€ти€ като например какво е криптографи€, защо е необходима, малко истори€, дори и примери за разшифроване на шифриран текст. ¬печатление ми направи описанието на шифъра на ÷езар. ¬ историческата справка, ко€то книгата прави по темата, имаше раз€снение за нуждата от скриване на съобщени€ от противниковите войски. » об€снение на сами€ алгоритъм. —поред книгата : съобщението винаги съдържа n^2 на брой символи (25, 36, 42, 64, …). “е се записват ред по ред в матрица (n X n) и след това декодираното съобщение се чете не по редове, а по колони. ≈стествено първото нещо, което направих днес, е да провер€ дали аз греша или автора – понеже до колкото си спомн€м от ученото в “ехнически€ университет, шифърът на ÷езар представл€ва доста елементарна субституци€ : вс€ка буква се заместваше с друга буква, като отместването е константно и представл€ва симетричен ключ.
ќписани€ в книгата алгоритъм прилича много на “ранспозиционен шифър, който се е използвал в ≈гипет и √ърци€ (може би и в –им), но наистина не е известен като Ўифър на ÷езар. —поред една загадка в официалната страница на автора, описани€ код се нарича “Caesar Box” и за пръв път е използван именно от ÷езар. ѕоразтърсих из »нтернет разбира се, но много от страниците имат доста анализ на ц€лата книга – а не искам да си развал€м интересното до момента четене като гледам “напред” предварително. “ака че ще продължа да издирвам мнени€ на други читатели и коментари за открити неточности в книгата чак като € приключа.

ƒве интересни места, на които попаднах :

27/12/2004

—ледпразнично

Filed under: Daily — Izida @ 6:55 pm

ћина и тази  оледа!

ѕрекарах си добре, хапнах вкусните домашни гозби на баба ми и майка ми, както и на бабата на Ћъчо. — една дума беше типична “семейна  оледа”.

ƒнес по път към работа установих, че столицата е направо празна – може би наистина “сите софианци” са по родните си места рЯШЙ Ќо движението беше в пълен контраст с това, което вид€х в четвъртък, ден€ преди Ѕъдни вечер. “огава водихме брат ми Ќики на кино јрена, прибрахме се вечерта по тъмно. “р€бваше чудо, за да можеш да хванеш такси! —лед дълго чакане ни спаси градски€ транспорт – €вно всички си мислеха, че е абсурдно да се опиташ да хванеш рейс понеже би било навалица и за това 280 като никога беше празен рЯШЙ

–аботни€т ден е на привършване и вече усещам вкуса на закътаното за “в —офи€” домашно картофено пюре, приготвено в ѕловдив от мен и баба ми – с участието и на чичо ми и нови€ им пасатор, подарък от нас с Ћъчо.

„увствам се като че ли съм минала последни€ изпит от сеси€ – след много ангажименти, наблъскани във времето така, че само дето не се припокриват, най-накра€ съм си вкъщи и мога да се отдам на себе си (и на Ћъчо рЯШЙ ). Ќ€ма вече тичане по магазини за подаръци, н€ма вече притеснени€ “ƒали не тр€бваше да взема не това, а онова?”. »ма само сладка почивка и задоволство от видените усмивки през празничните дни!

» разбира се наслаждаване на получените подаръци рЯШЙ

¬есела  оледа!

Filed under: Daily — Izida @ 4:52 pm

„естит празник на всички с пожелани€ за много здраве, любов и щастие!

21/12/2004

«а киберкултурата

Filed under: Books,Computers,Daily — Izida @ 11:26 am

¬ списъка на новите книги в книжарница ’еликон попаднах на следната книга (категоризирана в раздел “ ултурологи€. ћитологи€. ‘олклор”) : “ иберкултурата: ќсновни концепции”, автори ƒейвид Ѕел, Ѕрайън ƒ. Ћоудър, Ќикълъс ѕлийс, ƒъглас Ўулър.
ћисл€, че това ще е следващата книга, с ко€то ще се сдоби€ (след н€колкото “египетски” книги).

20/12/2004

ƒосег с непознатото

Filed under: Books,Daily — Izida @ 6:27 pm

ћиналата седмица по време на “ѕанаира на книгата” в Ќƒ  се сдобих с н€колко попълнени€ на домашната си библиотека. –еших да “рискувам” и да взема книга, ко€то не се отнас€ за ≈гипет – митологи€, истори€, роман; нито за компютри. » така в ръцете ми попадна книга, ко€то от давна се чудех дали да куп€ – “∆ивотът на една гейша” от ћинеко »васаки. ѕрочетох € много бързо. ѕочувствах отново емоци€та от досега с напълно непозната култура, каквото усещане ми носека книгите за ≈гипет преди години. ћисл€ си да прочета още н€кой роман по темата – понеже намирам този начин на запознаване по-щад€щ в сравнение с награбването на академична литература. ¬€рно е, че не всичко е достоверно, но навлизането в матери€та е много по-лесно.

≈стествено не мина и без да питам Google за повече информаци€ на тема “гейши”. ѕопаднах на следните прекрасни снимки :
“√ейши и майко в япони€ (главно  иото)”

16/12/2004

ѕрепроцесор за Java

Filed under: Computers,Daily — Izida @ 12:37 pm

 олкото и C++ да пропов€два “«абравете препроцесора! Ќека всичко е в обсега на компилатора!”, има н€кои случаи, в които препроцесорът е просто незаменим. »зползавнето на вградените функции на C++ вместо макроси на препроцесора е много добра иде€, понеже грешките с макроси много трудно се разкриват. ќбаче ако искаш да имаш debug и release варианти на проекта си, като знаеш, че едини€ н€ма да утежн€ва други€, ще стигнеш до #define, #undef, #ifdef, #ifndef, #else и #endif.

» понеже Java-та н€ма препроцесор, като едно добро упражнение за вчера седнах да направ€ един малък flex скрипт (е, използвах и един .cpp файл за да се възползвам от STL контейнерите, защото не усп€х да накарам сами€ flex да генерира коректен .cpp файл заради н€какъв липсващ хедър), който да сканира входа си за гореспоменатите директиви. ѕишеш си един .java файл, пускаш го на програмката, а като изход получаваш файла с коментирани редове, който тр€бва да не присъстват в изхода в зависимост от дефинираните макроси. –азбрах, че съм позабравила малко flex-а, така че този препроцесор ми поопресни познани€та.

ѕримерен вход:
//#define DEBUG__
public class preproc {
public static void main(String[] args) {
//#ifdef DEBUG__
System.out.println("Debug mode ON");
//#else
System.out.println("Debug mode OFF");
//#endif
}
}

ѕримерен изход:
//#define DEBUG__
public class preproc {
public static void main(String[] args) {
//#ifdef DEBUG__
System.out.println("Debug mode ON");
//#else
// System.out.println("Debug mode OFF");
//#endif
}
}

— цел рекурсивно обхождане на всички директории в подадената входна и записа им в аналогично новосъздадено дърво в изходната директори€, бе създаден и шел скрипт, който да вика препроцесора за всеки нужен файл. ќсвен това на командни€ ред освен входна и изходна директори€, можеш да дадеш и макроси, които да се приемат за глобално дефинирани за всички файлове. ѕри подаване на вече преработен от програмата файл като входен, коментарите н€ма да бъдат дублирани, а при нужда (премахнал си #define например) могат да бъдат и премахвани.

≈стествено, има и готови продукти. Ќай-много ми допадна този (макар, че не виждам да дават и кода за съжаление) : Simple Java PreProcessor. »ма възможност и за интегриране със среди за разработка на Java проекти.

14/12/2004

—ъвременни€т ученик (част 2)

Filed under: Daily,Humor — Izida @ 11:16 am

явно темата за развитието на българското образование е неизчерпаема. ƒнес се връщам на не€ заради следната връзка, на ко€то попаднах в един форум:

ѕиши невидими пищови

‘ирмата предлага химикалки, чието мастило се чете само на UV светлина и на стайна светлина е невидимо. ¬ комплекта има и втора химикалка, ко€то е с обикновено мастило, но с вградена UV лампа. ќсвен различните UV комплекти се предлага и химикалка с навиваемо листче. ј за най-мързеливите – UV мастило, като е подчертано, че може да се ползва и с мастиленоструен принтер. Ќе само не ти се налага да учиш, ами не ти се налага и да пишеш – просто си принтваш готовите шищови, свалени от н€кой сайт, и с UV мастилото в принтера проблемите ти са решени.

“ова ми напомни и за един деветокласник, на който с Ћъчо помогахме малко с математиката по молба на баща му. Ќа въпроса ми дали разбра об€снението ми на една от задачките отговорът беше :

“–азбрах! Ќо дори и да забрав€, то аз ще съм си снимал листа на √—ћ-а и ще си вид€ решението по време на контролната.”

јз естествено напомних, че √—ћ-и не се допускат на изпит.

“ƒа, но нашата учителка по математика е от “старото поколение”, така че н€ма и да се сети…”

≈стествено тук моето съдействие придоби ново измерение и тривиалните сметки на квадратни уравнени€, замествани€ в системи и полагани€ б€ха оставени за момчето. ≈дно е да дадеш идеи за решени€та, друго е да дадеш и имплементаци€ рЯШЙ

13/12/2004

ѕарти на Ѕоровец

Filed under: Daily,Photography — Izida @ 6:12 pm

“ази година традиционното коледно парти на OBS си изкарах много по-весело от колкото на предното – понеже този път дойде и Ћъчо. ≈стествено направихме доста снимки, които можете да видите тук.

10/12/2004

ѕо €бълка на ден

Filed under: Daily — Izida @ 11:14 am

ѕрез см€х прочетох стати€та от —≈√ј “Ќ€ма да се секат дървета край път€ заради катастрофи”. √ениално решение! ¬место да се предприемат строги мерки срещу пи€ните шофьори, строги критерии за минаване на технически преглед и други подобни мерки за ограничаване на пътните произшестви€, ще влагаме енерги€та (и парите си) в това да направим възможно най-леки “неизбежните” катастрофи!

6/12/2004

«авръщане

Filed under: Daily — Izida @ 5:42 pm

ќт толкова време не съм писала тук, че направо ме хвана “сценична треска” като започнах този пост. Ќо много неща се събраха в последно време – след преместването и наближаването на крайни€ срок на текущи€ проект дойде и болест. «алежах се вкъщи на топло и изкарах 5 дни без никакъв »нтернет.

≈стествено първото, което исках да направ€ след като се почувствах по-добре, беше да се поразход€ из града и да се порадвам на слънчевото време. ј до преди дни слънцето беше само досадната светлина от прозореца, ко€то ми пречеше да си дремна през ден€ – непри€тно е да си болен! ¬ такива моменти си мисл€ за хората, които имат проблеми, а н€мат подкрепата на любим човек. Ќито надежда. ћисл€ си, че ако н€кой тр€бва да се научи на състрадание, то именно когато е болен е добре да му подхвърлиш семенцето : “ј представи си сега ако живееше на улицата и н€маше как да звъннеш на лични€ си лекар например, понеже н€маш нито телефон, нито личен лекар”. » може би ще се замисли този човек.

¬ недел€ б€хме на пица в “„ервената къща” със «ме€ и ¬ероника. » по път се натъкнах на гледка, от ко€то пицата ми се стори по-малко вкусна. Ќа една спирка нещо (не мога да определ€ жена ли, мъж ли, дете ли, старец ли) се беше сгушило в стар кожух така, че нито част от него не се виждаше, а краката си беше увило с найлон. “олкова да ме е страх от студа и тъмнината! ј това същество живее на улицата! »зпитах безсилие – кой в Ѕългари€ би тр€бвало да се грижи за хора в подобно положение? »ма ли приюти?  ак приемат там? «ащото единственото отношение към бездомниците от страна на властта, което съм виждала до тук, се израз€ва в прогонване от тротоара пред витрината на н€кой луксозен магазин – €вно загроз€ват гледката. Ќа фона на живота, който предполагам води това същество, н€как моите проблеми избледн€ха и станаха смешни. „уд€ се как е възможно едни да мисл€т за физическото си оцел€ване, за това какво за залъгване на глада ще има в кофата на ъгъла, а други да се вайкат за това, че вече месец не могат да прекарат »нтернет в апартамента си, че се чуд€т кой точно модел пералн€ да си куп€т и в какъв точно ред да посет€т близките си по  оледните празници.

ѕри поредното си ходене на лекар, пред сградата вид€х черна старица – казвам “черна” заради цвета на дрехите й. —бръчканото й лице бе обримчено с черна кърпа, черна жилетка покриваше част от черната пола. » една не по-малко сбръчкана ръка се подаваше из черни€ ръкав, държайки н€колко жълти стотинки. ѕодминах. Ќо на излизане си казах : “ акво ще ми струва на мен да остав€ на тази баба едно левче например? «а мен това е един  ит  ат, за не€ това може да е един хл€б или кофичка кисело мл€ко например”. » така взех едно левче от Ћъчо. ќставих го в сбръчканата ръка и кимнах, получавайки благослови€ от жената. „уд€ се къде са децата на тези просещи възрастни хора – и не ми казвайте, че те прос€т ей така, за н€кой лев от горе (според н€кои било доста доходна тази професи€). —помн€м си един репортаж по телевизи€та – за възрастен мъж, който е изгонен на улицата от единствени€ си апартамент и то от собствената си дъщер€. ƒ€дото седнал на пейката пред входа отча€н. » само състраданието на съседите го спасило – те се свързали с адвокати и държавата защити човека като го върна в дома му. ѕон€кога доброто тържествува!

«а себе си съм решила, че предпочитам н€кой да ме “метне” с н€кой лев като излъже, че има нужда от него, от колкото аз да не про€в€ поне капка жалост – само от страх да не бъда “метната”. ѕон€кога все пак се чуд€ – на какви ли хора помагаш всъщност? ¬ерно и ние ще остареем, но и сега сме толкова еднакви, но същевременно и ужасно различни. ќпитвам се да си представ€ мои познати на стари години и да прецен€ как биха изглеждали. ќпитвам се да прецен€ същото и за хора, които не харесвам. Ќ€ма начин да се прецени €вно, не и от опита на моите години. “ака че – нека има това мое левче със здраве!

пїњ