Irina’s Weblog

Вижте тези невероятни микроскопски снимки на растения, животни, бактерии, вируси, кристали и на какво ли още не. Препоръчвам също да видите някои от снимките в тези календари. Има и много любопитни факти, например : опасният агент в антракса е бактерията Bacillus anthracis, която издържа на много високи температура в суха среда; умира чак след час при температура 150°C!

Вчера присъствахме с Лъчо на третата (за нас) среща на форума BgDev. Компанията е наистина приятна - хора любопитни и нещадящи сили в името на истината Плановете да се съберем в “О!Шипка” пропаднаха поради липса на места. И така малко по-надолу по улицата попаднахме на “Вещиците” - ресторант-гостилница. Идеята особено много ми допадна - все пак идвах от работа и бях наистина гладна. За мое съжаление обаче фактът, че този път срещата беше в работен ден си каза думата - едва към 21:00 се запътихме към вкъщи.

Днес качих снимки от срещата. Също така се хванах да кача и подбрани от доста време снимки от почивката в Несебър през лятото. Тъй като улучихме доста дъждовно време, небето на повечето снимки е наистина драматично

Вчера реших така, покрай другото, да попрочета малко от началото на книгата “Цифрова крепост” - технотрилър, автор е Дан Браун. И “малкото” прерастна в изчитане на 50% от нея (или близо 200 страници), което изяде съня ми. Когато най-накрая реших, че е прекалено късно (или може би твърде рано е по-правилно да се каже), ГСМ-ът ми показваше 4:05 сутринта. Да… очертава се тежък ден! За мое учудване обаче станах в 8:30 по-лесно от всякога! Започвам да си мисля, че има хора, които просто трябва да спят по-малко за да се чувстват добре. От сума време се опитвам да лягам преди 1:30 през нощта и понякога успявам. Обаче отдавна не съм се чувствала така свежа Надявам се това да не доведе до някой “срив в системата” в ранния следобед например.

Но да се върна на книгата. Тъй като този технотрилър твърди, че е насочен към широката публика, то в него авторът е включил и разяснения на някои понятия като например какво е криптография, защо е необходима, малко история, дори и примери за разшифроване на шифриран текст. Впечатление ми направи описанието на шифъра на Цезар. В историческата справка, която книгата прави по темата, имаше разяснение за нуждата от скриване на съобщения от противниковите войски. И обяснение на самия алгоритъм. Според книгата : съобщението винаги съдържа n^2 на брой символи (25, 36, 42, 64, …). Те се записват ред по ред в матрица (n X n) и след това декодираното съобщение се чете не по редове, а по колони. Естествено първото нещо, което направих днес, е да проверя дали аз греша или автора - понеже до колкото си спомням от ученото в Техническия университет, шифърът на Цезар представлява доста елементарна субституция : всяка буква се заместваше с друга буква, като отместването е константно и представлява симетричен ключ.
Описания в книгата алгоритъм прилича много на Транспозиционен шифър, който се е използвал в Египет и Гърция (може би и в Рим), но наистина не е известен като Шифър на Цезар. Според една загадка в официалната страница на автора, описания код се нарича “Caesar Box” и за пръв път е използван именно от Цезар. Поразтърсих из Интернет разбира се, но много от страниците имат доста анализ на цялата книга - а не искам да си развалям интересното до момента четене като гледам “напред” предварително. Така че ще продължа да издирвам мнения на други читатели и коментари за открити неточности в книгата чак като я приключа.

Две интересни места, на които попаднах :

• Trinity College Department of Computer Science : Historical Cryptography Web Site
• Math Explorer’s Club : Number Theory and Cryptography

Мина и тази Коледа!

Прекарах си добре, хапнах вкусните домашни гозби на баба ми и майка ми, както и на бабата на Лъчо. С една дума беше типична “семейна Коледа”.

Днес по път към работа установих, че столицата е направо празна - може би наистина “сите софианци” са по родните си места Но движението беше в пълен контраст с това, което видях в четвъртък, деня преди Бъдни вечер. Тогава водихме брат ми Ники на кино Арена, прибрахме се вечерта по тъмно. Трябваше чудо, за да можеш да хванеш такси! След дълго чакане ни спаси градския транспорт - явно всички си мислеха, че е абсурдно да се опиташ да хванеш рейс понеже би било навалица и за това 280 като никога беше празен

Работният ден е на привършване и вече усещам вкуса на закътаното за “в София” домашно картофено пюре, приготвено в Пловдив от мен и баба ми - с участието и на чичо ми и новия им пасатор, подарък от нас с Лъчо.

Чувствам се като че ли съм минала последния изпит от сесия - след много ангажименти, наблъскани във времето така, че само дето не се припокриват, най-накрая съм си вкъщи и мога да се отдам на себе си (и на Лъчо ). Няма вече тичане по магазини за подаръци, няма вече притеснения “Дали не трябваше да взема не това, а онова?”. Има само сладка почивка и задоволство от видените усмивки през празничните дни!

И разбира се наслаждаване на получените подаръци

Честит празник на всички с пожелания за много здраве, любов и щастие!

В списъка на новите книги в книжарница Хеликон попаднах на следната книга (категоризирана в раздел “Културология. Митология. Фолклор”) : “Киберкултурата: Основни концепции”, автори Дейвид Бел, Брайън Д. Лоудър, Никълъс Плийс, Дъглас Шулър.
Мисля, че това ще е следващата книга, с която ще се сдобия (след няколкото “египетски” книги).

Миналата седмица по време на “Панаира на книгата” в НДК се сдобих с няколко попълнения на домашната си библиотека. Реших да “рискувам” и да взема книга, която не се отнася за Египет - митология, история, роман; нито за компютри. И така в ръцете ми попадна книга, която от давна се чудех дали да купя - “Животът на една гейша” от Минеко Ивасаки. Прочетох я много бързо. Почувствах отново емоцията от досега с напълно непозната култура, каквото усещане ми носека книгите за Египет преди години. Мисля си да прочета още някой роман по темата - понеже намирам този начин на запознаване по-щадящ в сравнение с награбването на академична литература. Вярно е, че не всичко е достоверно, но навлизането в материята е много по-лесно.

Естествено не мина и без да питам Google за повече информация на тема “гейши”. Попаднах на следните прекрасни снимки :
“Гейши и майко в Япония (главно Киото)”

Колкото и C++ да проповядва “Забравете препроцесора! Нека всичко е в обсега на компилатора!”, има някои случаи, в които препроцесорът е просто незаменим. Използавнето на вградените функции на C++ вместо макроси на препроцесора е много добра идея, понеже грешките с макроси много трудно се разкриват. Обаче ако искаш да имаш debug и release варианти на проекта си, като знаеш, че единия няма да утежнява другия, ще стигнеш до #define, #undef, #ifdef, #ifndef, #else и #endif.

И понеже Java-та няма препроцесор, като едно добро упражнение за вчера седнах да направя един малък flex скрипт (е, използвах и един .cpp файл за да се възползвам от STL контейнерите, защото не успях да накарам самия flex да генерира коректен .cpp файл заради някакъв липсващ хедър), който да сканира входа си за гореспоменатите директиви. Пишеш си един .java файл, пускаш го на програмката, а като изход получаваш файла с коментирани редове, който трябва да не присъстват в изхода в зависимост от дефинираните макроси. Разбрах, че съм позабравила малко flex-а, така че този препроцесор ми поопресни познанията.

Примерен вход:
//#define DEBUG__
public class preproc {
public static void main(String[] args) {
//#ifdef DEBUG__
System.out.println(”Debug mode ON”);
//#else
System.out.println(”Debug mode OFF”);
//#endif
}
}

Примерен изход:
//#define DEBUG__
public class preproc {
public static void main(String[] args) {
//#ifdef DEBUG__
System.out.println(”Debug mode ON”);
//#else
// System.out.println(”Debug mode OFF”);
//#endif
}
}

С цел рекурсивно обхождане на всички директории в подадената входна и записа им в аналогично новосъздадено дърво в изходната директория, бе създаден и шел скрипт, който да вика препроцесора за всеки нужен файл. Освен това на командния ред освен входна и изходна директория, можеш да дадеш и макроси, които да се приемат за глобално дефинирани за всички файлове. При подаване на вече преработен от програмата файл като входен, коментарите няма да бъдат дублирани, а при нужда (премахнал си #define например) могат да бъдат и премахвани.

Естествено, има и готови продукти. Най-много ми допадна този (макар, че не виждам да дават и кода за съжаление) : Simple Java PreProcessor. Има възможност и за интегриране със среди за разработка на Java проекти.

Явно темата за развитието на българското образование е неизчерпаема. Днес се връщам на нея заради следната връзка, на която попаднах в един форум:

Пиши невидими пищови

Фирмата предлага химикалки, чието мастило се чете само на UV светлина и на стайна светлина е невидимо. В комплекта има и втора химикалка, която е с обикновено мастило, но с вградена UV лампа. Освен различните UV комплекти се предлага и химикалка с навиваемо листче. А за най-мързеливите - UV мастило, като е подчертано, че може да се ползва и с мастиленоструен принтер. Не само не ти се налага да учиш, ами не ти се налага и да пишеш - просто си принтваш готовите шищови, свалени от някой сайт, и с UV мастилото в принтера проблемите ти са решени.

Това ми напомни и за един деветокласник, на който с Лъчо помогахме малко с математиката по молба на баща му. На въпроса ми дали разбра обяснението ми на една от задачките отговорът беше :

“Разбрах! Но дори и да забравя, то аз ще съм си снимал листа на ГСМ-а и ще си видя решението по време на контролната.”

Аз естествено напомних, че ГСМ-и не се допускат на изпит.

“Да, но нашата учителка по математика е от “старото поколение”, така че няма и да се сети…”

Естествено тук моето съдействие придоби ново измерение и тривиалните сметки на квадратни уравнения, замествания в системи и полагания бяха оставени за момчето. Едно е да дадеш идеи за решенията, друго е да дадеш и имплементация

Тази година традиционното коледно парти на OBS си изкарах много по-весело от колкото на предното - понеже този път дойде и Лъчо. Естествено направихме доста снимки, които можете да видите тук.

През смях прочетох статията от СЕГА “Няма да се секат дървета край пътя заради катастрофи”. Гениално решение! Вместо да се предприемат строги мерки срещу пияните шофьори, строги критерии за минаване на технически преглед и други подобни мерки за ограничаване на пътните произшествия, ще влагаме енергията (и парите си) в това да направим възможно най-леки “неизбежните” катастрофи!

От толкова време не съм писала тук, че направо ме хвана “сценична треска” като започнах този пост. Но много неща се събраха в последно време - след преместването и наближаването на крайния срок на текущия проект дойде и болест. Залежах се вкъщи на топло и изкарах 5 дни без никакъв Интернет.

Естествено първото, което исках да направя след като се почувствах по-добре, беше да се поразходя из града и да се порадвам на слънчевото време. А до преди дни слънцето беше само досадната светлина от прозореца, която ми пречеше да си дремна през деня - неприятно е да си болен! В такива моменти си мисля за хората, които имат проблеми, а нямат подкрепата на любим човек. Нито надежда. Мисля си, че ако някой трябва да се научи на състрадание, то именно когато е болен е добре да му подхвърлиш семенцето : “А представи си сега ако живееше на улицата и нямаше как да звъннеш на личния си лекар например, понеже нямаш нито телефон, нито личен лекар”. И може би ще се замисли този човек.

В неделя бяхме на пица в “Червената къща” със Змея и Вероника. И по път се натъкнах на гледка, от която пицата ми се стори по-малко вкусна. На една спирка нещо (не мога да определя жена ли, мъж ли, дете ли, старец ли) се беше сгушило в стар кожух така, че нито част от него не се виждаше, а краката си беше увило с найлон. Толкова да ме е страх от студа и тъмнината! А това същество живее на улицата! Изпитах безсилие - кой в България би трябвало да се грижи за хора в подобно положение? Има ли приюти? Как приемат там? Защото единственото отношение към бездомниците от страна на властта, което съм виждала до тук, се изразява в прогонване от тротоара пред витрината на някой луксозен магазин - явно загрозяват гледката. На фона на живота, който предполагам води това същество, някак моите проблеми избледняха и станаха смешни. Чудя се как е възможно едни да мислят за физическото си оцеляване, за това какво за залъгване на глада ще има в кофата на ъгъла, а други да се вайкат за това, че вече месец не могат да прекарат Интернет в апартамента си, че се чудят кой точно модел пералня да си купят и в какъв точно ред да посетят близките си по Коледните празници.

При поредното си ходене на лекар, пред сградата видях черна старица - казвам “черна” заради цвета на дрехите й. Сбръчканото й лице бе обримчено с черна кърпа, черна жилетка покриваше част от черната пола. И една не по-малко сбръчкана ръка се подаваше из черния ръкав, държайки няколко жълти стотинки. Подминах. Но на излизане си казах : “Какво ще ми струва на мен да оставя на тази баба едно левче например? За мен това е един Кит Кат, за нея това може да е един хляб или кофичка кисело мляко например”. И така взех едно левче от Лъчо. Оставих го в сбръчканата ръка и кимнах, получавайки благословия от жената. Чудя се къде са децата на тези просещи възрастни хора - и не ми казвайте, че те просят ей така, за някой лев от горе (според някои било доста доходна тази професия). Спомням си един репортаж по телевизията - за възрастен мъж, който е изгонен на улицата от единствения си апартамент и то от собствената си дъщеря. Дядото седнал на пейката пред входа отчаян. И само състраданието на съседите го спасило - те се свързали с адвокати и държавата защити човека като го върна в дома му. Понякога доброто тържествува!

За себе си съм решила, че предпочитам някой да ме “метне” с някой лев като излъже, че има нужда от него, от колкото аз да не проявя поне капка жалост - само от страх да не бъда “метната”. Понякога все пак се чудя - на какви ли хора помагаш всъщност? Верно и ние ще остареем, но и сега сме толкова еднакви, но същевременно и ужасно различни. Опитвам се да си представя мои познати на стари години и да преценя как биха изглеждали. Опитвам се да преценя същото и за хора, които не харесвам. Няма начин да се прецени явно, не и от опита на моите години. Така че - нека има това мое левче със здраве!