Irina’s Weblog

Малко информация относно историята на името на езика С++:

History of the name “C++”

This name is credited to Rick Mascitti (mid-1983) and was first used in December 1983. Earlier, during the research period, the developing language had been referred to as “C with Classes”. The final name stems from C’s “++” operator (which increments the value of a variable) and a common naming convention of using “+” to indicate an enhanced computer program, for example: “Wikipedia+”. According to Stroustrup: “the name signifies the evolutionary nature of the changes from C”. C+ had earlier named an unrelated program.

Some C programmers have noted that if the statements x=3; and y=x++; are executed, then x==4 and y==3; x is incremented after its value is assigned to y. However, if the second statement is y=++x;, then y=4 and x=4. Following such reasoning, a more proper name for C++ might actually be ++C. However, c++ and ++c both increment c, and, on its own line, the form c++ is more common than ++c. A pedant may note that the introduction of C++ did not change the C language itself and the most accurate name might then be “C+1″.

Източник : Wikipedia : History of the name “C++”

Трябва да призная, че приемах С като подмножество на С++. Но научих - не е така. Един интересен пример за нещо, което липсва в С++, са макросите с променлив брой параметри. Мисля, че си има обяснение - просто С++ се опитва да внесе всичко, което до сега е било отговорност на препроцесора, в областта на компилатора.

Чудите се какви биха били последните думи на хората от различните професии?
Ако е така, то вижте това:

“Последни думи”

При днешния преглед на новите книги (май вече това ми е ежедневно занимание) попаднах на интересен продукт в една от електронните книжарници. Това е “Компютърен органайзер за ученика” на 7М Софтуер. Да им завиди човек на днешните ученици! Докато едно време се радвахме на нови кутии за моливи, химикалки в различни цветове и разни висулки за раници, днешните ученици се съревновават на електронни игри и вместо малко тефтерче за бележки ползват специализиран софтуер.

Вече си ги представям съвременния вариант на всеизвестното стихче:

Детенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка мишчица?

Не питай бабичко,
макар и слабичко,
към лаптоп да го включа,
добро да сполуча.

Явно ще посветя част от вечерта за да прегледам какво представлява програмката

В галерията ми вече има снимки от срещата на форума BgDev.

Горещо препоръчвам да прочетете следното :

“Наръчник за гладко писане”.

Не ми се иска да правя по-подробно описание на съдържанието на текста за да не ви разваля удоволствието от първия прочит. Все пак ще си призная : бих написала и повече, но след прочитане на съветите се чувствам като със сценична треска. Сега гледам на всяко следващо написано от мен изречение като на поредния повод да направя още някоя грешка в израза си.

Дойде време и за втората за мен и Лъчо среща на форума BgDev. Известно време се чудех дали да не остана на топло вкъщи. Времето навън беше доста неприятно - студено и ветровито. Но реших, че щом вече съм записала присъствие, то редно е да съм там. А и ще забравя студа щом поседна в топлото заведение. Така че се хванахме под ръка с Лъчко и се запътихме към “Ботуша”. За радост автобуса дойде точно като стъпихме на спирката и не мръзнахме чакайки. А заведението беше точно до спиката, на която слязохме. Само че радостта ми от липсата на мръзнене бе помрачена - 7-8 форумци чакаха пред заведението. Объркали се нещата с резервацията, а заведението се оказало пълно. Та почакахме известно време и тръгнахме да дирим друго заведение. След разходка до НДК, намерихме достатъчно места чак в пицария “Примавера”.

Компанията беше много приятна. Побъбрихме на какви ли не теми, хапнахме вкусна храна, сгряхме се в студената вечер зимна вечер. Усещането беше като на едновремешните SysOp-ски срещи в Пловдив. Събирахме се всеки петък в заведението Lucky Art, обменяхме идеи, книги, мнения, а след това се разхождахме по Главната до късно. Весели и свободни времена.

С една дума - доволна съм от сбирката и вече чакам следващата среща на форума. Утре ще кача и малко снимки от събирането.

Вече си набелязах следващата за купуване книга - предстоящото заглавие “Пейзажните снимки” от поредицата на National Geographic “Тайните на фотографията”, издател е “Егмонт България”.
Предполагам тази книжка ще стане любимата ми от поредицата - остава да взема и да ходя извън София и Пловдив за да мога да попрактикувам заснемането на пейзажи… Вчера минавах покрай строеж до работата. До нослето ми достигна аромата на дървените смолисти трупи, поддържащи новоизлятата бетонна плоча. Спрях се само за да вдишам още веднъж мириса на борова гора. Май е време да помисля за екскурзия сред природата!

След като изчетох “Ефективен С++” на Скот Майерс (и прецених, че превода ми харесва), днес се сдобих и със следващата “ефективна” книга - “По-ефективен С++”. Подзаглавието й е “35 нови начина да подобрите своите програми и проекти”, докато на първата е “50 конкретни начина да подобрите своите програми и проекти”. Сигурно и поради този факт бях учудена от това, че новата ми книжка е с около 100 страници по-дебеличка от предната Още по-добре - 100 странички повече интересно вечерно четиво. 100 странички повече за обсъждане с Лъчо Че то какво е да прочетеш нещо и да не го споделиш? Все пак да видиш удоволствието на някой друг от научаването на нещо любопитно до някъде достига чувството, което си изпитал когато ти си го научил (и което за да изпиташ отново трябва да намериш нещо също толкова, че и даже по-любопитно) А това чувство е несравнимо.

Попаднах на този запис на Георги, в който той споделя за случайната му “среща” с интересно предаване по телевизия СКАТ. Вижте, за да знаете!

И аз не помня как точно се озовах на сайта Сладур. Не че и преди не съм го виждала - някои приятели ми пращат редовно по някой интересен женски профил, ей така, да се похвалят с находката си ;).

Но този път реших аз да видя, нямам ли някой познат там. И започнах да претърсвам за “сладурани” от моя роден Пловдив. За моя радост случайно попаднах на профилите на две мои съседки. Реших да им пиша, за да разменим координати. За целта трябваше да се регистрирам ако не като “сладурана” (ах, как обичам тези терминологии), то поне като обикновен потребител (без публичен профил). Интересно ми се стори какво точно пишеше в “Общите условия за използване на сайта www.sladur.com” - имаше и точка за личните данни. Според тези условия, сайта ще обяви всички данни, които си въвел при регистрацията, с изключение единствено на паролата ти.

И никъде не видях изисквания за навършени години!

Излиза, че всяко 12-14 годишно (например) може да се регистрира там, да напише адреса си, и да се запознае с кой ли не - или по-точно кой ли не да го потърси! Вижте за пример това търсене. Не ми се струва редно това!

Но се чудя все пак - кой би бил виновен : този, който яде баницата, или този, който я е дал? В крайна сметка потребителите сами се съгласяват с тези условия, сами дават личните си данни въпреки, че знаят, че ще бъдат обявени публично. По отношение на децата можем ли да съдим родителите, че не ги дебнат на всеки ъгъл? Или може би вината им е в това, че не са ги научили сами да разпознават опасността от обявяване на лични данни.

Да не говорим за снимките - видях поне по една снимка, нарушаваща всяко от обявените изисквания за снимка. А уж ако не са спазени, няма да бъде одобрена и публикувана.

И като смесица от двете по-горни точки - лични данни и снимки, погледнете за пример тези случайни профили:

• “Случаен сладур 1″
• “Случаен сладур 2″

Не знам как изобщо им е хрумнало да сложат “снимки” като горните. Но ми се струва, че админите трябва до някъде да предпазват потребителите (било то от самите тях). И не би трябвало да одобрят горните “снимки”.

Вчера отново в BgDev (специално за Дончо посочвам и темата) попаднах на поредната интересна връзка - на този адрес можете да си “пробвате” нивото спрямо другите регистрирани потребители в решаването на тестове на компютърна тематика. Като освен за програмисти има и тестове за потребители. Също така има и лекции, които обаче още не съм разгледала.

Естествено след като пратих това и на Лъчко настана една “семейна” борба за надмощие в класацията. Не мога да пропусна - Лъчко, поздравления за преборването на теста “Компютърни архитектури” Прибрахме се късно понеже останахме всеки в офиса си до изнемощяване от решаване на тестове. В рейса обсъждахме поведението на красивия израз:

int x = 0;
x = x++ + ++x;

Но и вкъщи не оставихме темата. В общи линии прекарахме вечерта излегнали се на спалнята в обсъждане на най-любими хитринки и трикове в C++. До един извод стигнахме - “статичното свързване” на стойностите по подразбиране на виртуалните функции е напълно неинтуитивно поведение на C++. Но сигурно веднага някой ще се изправи и ще каже : “Щом ви се налага да предефинирате не само виртуалната функция като поведение, но и стойност на параметър по подразбиране - то това е лош дизайн!”. Може и да е прав. Аз ще почавам моето мнение по темата да си узрее само. И ще помисля още по темата - стойностите по подразбиране на параметрите на функции част от интерфейса на самата функция ли са или част от имплементацията?

Днес покрай една тема във форума BgDev попаднах на статията The Law of Leaky Abstractions

Това, което ми направи най-силно впечатление в нея, е следния цитат :

Аbstractions save us time working, but they don’t save us time learning.

От толкова време се опитвам да обясня смисъла зад тези няколко думи на мои съученици в Техническия Университет. Но нямах точните думи. Радвам се, че най-накрая ги имам! Защото когато на човек дадеш нова технология и му кажеш :

Това ще улесни живота ти! Ще ти помогне нещата да стават по-бързо и по-лесно!

същият този човек си казва :

Супер! Няма смисъл да чета какво става вътре, понеже няма да го ползвам.

И се стига до описаните от автора на статията случаи.

Неусетно е изминала седмица от последното ми писане тук. И това е така не толкова заради наближаването на края на проекта, колкото заради ангажиментите около преместването. Смятах всяка вечер през предната седмица след работа да опаковам по нещо, но в крайна сметка се връщах късно и обикновено скапана. Така че естествено всичко “увисна” за деня на самото преместване. Лъчо се уговори с хамалите за пренасяне на едрите неща в събота. И в петък вечер седнахме с него да опаковаме всичко чупливо и да съберем нещата в торби. Много притеснено ми беше за преноса на книгите - дали няма да се повредят нещо. За щастие обаче оцеляха

Не мога да не използвам този пост за да благодаря на хората, които ни помогнаха. В събота сутринта дойде Галин, брата на Лъчо, който ни помогна много в самото пренасяне. Най-вече за допълнителния багаж, който не искахме да пътува с хамалите - дребните неща, които подлежат на загубване. Много съм благодарна и на моя колега Ники, който ни помогна с времето и колата си за да транспортираме “дребните неща” (не се бъркайте от името - хич не бяха “дребни” сумарно погледнато). Вечерта когато Галин си тръгна, дойдоха “втората смяна” помагачи - тези, които ще помогнат в предаването на старата квартира и съответно в основното й почистване. Благодаря ти, Вероника, че винаги си насреща когато видиш, че имам нужда от подкрепа - винаги съм получавала това от теб, преди още да поискам! Благодаря ти, Змейо, за активното участие (а уж щяхте да ходите “по жени” с Лъчо докато ние чистим, а?)! Събота вечерта бяхме на вечеря в ресторантчето до кооперацията с тях двамата. Мислех, че ще имам снимки от излизането с тях, но бях толкова скапана, че изобщо не се и сетих да извадя Фуджито от чантичката. Е, нищо - другия път като ни дойдете на гости няма да сме така скапани, обещавам

Неделята отдадохме на обикаляне по магазините - най-вече Практикер, от където купихме така нужните с цел опазване на паркета буфери за краката на столовете. И естествено следобеда последва голямото почистване на опразнената квартира. Но като за майтап, по път към квартирата се сетихме, че липсват документите - договори, платени сметки и т.н. Така Лъчо отърва чистенето - трябваше да отиде и да ги намери из купищата току що пренесен багаж. Как не се сетихме да ги отделим и да не ги носим изобщо в новата квартира! Видяхме се с хазяйката, предадохме ключовете и уморени се прибрахме в новата си квартира. Както и се усеща, беше доста динамична събота и неделя.

Сега вече се занимаваме с подреждане на новия апартамент - макар че почти нямам време. Всяка вечер оправяме по нещо дружно с Лъчко. Надявам се скоро да успеем да подредим всичко, понеже липсата на свободни дни е наистина голяма пречка. Но … капка по капка - вир става!

Не мога да повярвам какви куриози се случват в нашата малка България. Ако и вашето въображение е бедно в това отношение като моето, прочетете тази статия от електронното издание на вестник СЕГА.

Предната седмица свърши доста бързо и някак неусетно. Може би причината бе в нетърпението ми да се видя с Марияна - в четвъртък се чухме по повод идването й в София във връзка с участието й в програма за изпращане на студенти по Медицина на стаж извън България. Така че в петък тя щеше да спи у нас, в събота да се види с колегите си, а в неделя да се разходим заедно из София.

В събота бяхме решили с Лъчко да посетим семинара на БАРС. Обаче сутрешното ранно ставане се оказа непосилно и за двама ни. Така леко леко се отказахме от първите лекции. В крайна сметка отидохме само за последните две (и за пийването в пицария “Торонто”)
Много ми допадна лекцията “Изготвяне на потребителски интерфейс в .NET с User Interface Application Block” - не толкова заради .NET-а, колкото заради някои добри идеи за прилагане на MVC (най-вече за контрола на преходите между различните диалози). Пицарията беше пицария като всяка друга. Посрещнаха ни с наредени като за сватба маси. Събрахме се малко над 20 човека. Хапнахме, пийнахме, побъбрихме. И си тръгнахме с Лъчко - и двамата бяхме доста уморени.

В неделя се видяхме с Марияна пред НДК и си направихме разходка до площад “Славейков”, където посетихме пицария “Уго”. Интересно ми се стори делението на пиците в менюто им на “Пици” /малки (S) и големи (XL)/ и “Тънки пици“. Реших да не рискувам да получа полупрозрачна пица, така че си поръчах една пица размер S. Като дойде станах още по-заинтригувана да видя “тънка пица” - просто по-тънко от това, което имах в чинията, не си представях
След това посетихме магазин “Bonjour”, който се оказа удивително обемен. А отвън изглеждаше като специализиран в продажбата на козметика. Но влезеш ли разбираш, че това е само първото от много помещения. Напомни ми мравуняк - съвсем малък отвор на повърхността, който изобщо и не загатва за лабиринта от помещения навътре в конструкцията.
Направихме си някои снимки, които можете да видите в галерията ми. Изпратихме Марияна до Централна гара, изчакахме с нея влака и се прибрахме вкъщи. Чувствах се уморена физически, но същевременно и някак отпочинала, с прояснени мисли. За пореден път се убеждавам, че една почивка не е почивка ако не излезеш на чист въздух (е, образно казано “чист”…).