Irina’s Weblog

28/9/2004

«а живота, университета и всичко останало

Filed under: Daily — Izida @ 11:10 am

—лед кратък рзговор с канцелари€та на ‘акултета по ≈лектроника и јвтоматика (‘≈ј) в “”-—офи€, филиал ѕловдив (където уча вече 4 години), вече имам студентски статус “прекъснал”. —ега ще имам време да си взема единствени€ останал ми изпит до момента – “»нформационни и ”правл€ващи —истеми”, и да предам последните две курсови работи. » тогава – дипломна. ўеше ми се да завърша с колегите си, но така се наредиха нещата – работата ангажира, поглъща, не остава време и сили.  ато се замисл€ сега чак се чуд€ как усп€х да стигна и до тук като учех за сеси€та вечерите и отсъствах само за ден€ на изпита от работа (което значи на предната вечер пътуване за ѕловдив). Ќо … дано е минало трудното рЯШЙ ќсвен това много от колегите ми също прекъсват – е, най вече момчетата, които се опитват така да се отърват за още година от казармата. “ака че н€ма да съм сама на дипломирането – то не и че има чак такова значение вече.

¬чера гледах филма “јмерикански прелести” за втори път – в събота го гледах сама, сега исках да го сподел€ и с Ћъчо.  атегорично това е един от филмите, които ще помн€ дълго време. ѕросто не може човек да не се замисли над това на къде върви като види “отгоре” живота на един “обикновен” човек на 42 години. «апитах се : ƒали и моите свободни, весели и безгрижни години не ми се изплъзват? ћоже би ще се събуд€ един ден и ще се чуд€ къде е изчезнало това момиче от снимките, които прашасват на рафта вкъщи… Ќе ми се иска да става така, но н€как изглежда неизбежно – човек се промен€ посто€нно, промен€ се и света като ц€ло. Ќад€вам се поне когато осъзна€ необратимостта на тази пром€на да съм доволна от това, в което съм се превърнала.

27/9/2004

”ченическа носталги€

Filed under: Daily — Izida @ 12:17 pm

≈два ли щ€х да се сет€ за събитието “15ти септември”, ако не беше ћари€на, мо€ дългогодишна при€телка – още от 4ти клас. “€ сега учи във ¬ћ», вече 5та година. ¬ид€х се с не€ преди първи€ учебен ден и нейни€т ентусиазъм н€как ме завлад€ – припомних си как и аз преди години чаках с нетърпение да започнат първите упражнени€ и лекции, а още по-рано как чаках да мине скучната л€тна ваканци€ и да вид€ новите учебници. Ќо времето си лети – промен€т се желани€та, грижите, емоциите. ћакар и още да не съм завършила, имам чувството, че университетът е приключил преди години за мен. явно така става като започнеш да работиш. » все пак не съжал€вам за това си решение – и сега да ме питат : “ ое би предпочела – да живееш студентски живот или да работиш?” пак бих избрала второто. —тудентски€т живот за мен е н€каква мечта за безгрижие и щастие, ко€то не съществува.

Ќа подобни размисли ме наведе един сайт, който ми бе посочен от Ћъчо :
Atol.bg
–егистрирах се веднага и б€х много учудена да вид€ и други хора от моето основно училище рЯЩВ ћоже би ще взема пак да посет€ класната си – г-жа ƒимова, и да вл€за пак в н€кой от часовете по ћатематика. ¬еднъж вече € посетих – докато б€х в “ърговската гимнази€, и т€ беше много зарадвана да ме види. „уд€ се дали и сега би се сетила за мен … Ќо си струва да зарадваш учениците – самата аз като малка се радвах много ако мине стар ученик на гости, понеже г-жата се залисваше и винаги закъсн€ваше 10на минути за часа рЯШЙ

пїњ