Irina’s Weblog

Минаха и великденските празници, които тази година с Лъчо изкарахме в Румъния - миналата година пообиколихме Солун и Метеора в Гърция, тази година бе ред на северната съседка.

Какво мога да кажа за Румъния? На първо място - завиждам им за запазените замъци! Наистина са като рисунките в детските ми книжки - с островърхите кули, каменната зидария, красивите градини и статуи. На второ място - е, ще има друг пост по темата, евентуално.

За мое учудване, иначе над 100 годишния ни хотел разполагаше с безплатен WiFi интернет във фоайето. Така че дори нямах нужда от роуминга, който активирах за случая. Говорих на спокойствие и с майка ми и брат ми, и с баба ми чрез мобилната версия на Skype. Fujitsu Siemens Pocket Loox-a се оказа отличен компаньон за пътувания.

PDA-то послужи и при конвертиране на валутите - колко леи да дадем на прибиране, че да получим точна сума в евро. Докато всички даваха някакви кръгли суми в леи, ние измъкнахме сума с включени бани (румънските монети), изчислена до стотинката. Човекът в бюрото няколко поредни пъти смята наистина ли се получава точна сума в евро. После от формулата ми в Excel се възползваха и околните на опашката от групата ни. Изобщо - електронните таблици са отличен начин да записваш какво ли не. А в джобния компютър няма начин да пропуснеш да запишеш - винаги ти е в ръка дето се вика.

Освен ползването на WiFi интернета ми послужи и за хранилище за данни - една от точките в списъка с подготовката за пътуването бе да си запиша материали от Wikipedia за история, география, икономика на Румъния, както и за конкретните градове като Синая, Бран, Брашов, и замъците около тях, които ще посещаваме. Така в автобуса по път към поредното градче имах време да попрочета малко повече.

Друго предимство се оказа иначе нежеланата от мен и излишна екстра - вградения GPS. Нямам навигационен софтуер - не пътувам толкова че да си струва да похарча 200 лв, а и не съм шофьор, така че обикновено друг навигира. Но се възползвах от софтуера Fujitsu Siemens GPS Locator - показва координати, надморска височина, скорост на движение. Записах си координатите на 10на точки по пътя и после в Google Maps успях да разгледам точния ни маршрут. И понеже това много ми допадна като идея, потърсих софтуер по темата - преписването на координати е досадно. Е, не намерих нещо, което да отговаря на критериите ми за момента. Но се сдобих със софтуер на правене на “снимки” на екрана - Pocket Screen Capture. Малката програмка генерира bmp, png, jpg (с избор на нивото на компресия) в зададена папка, конфигурира се с кой бутон да се прави снимката на екрана, като може да прави поредица от снимки през определен интервал. Сдобих се с нея за няма и $8 след използване на една от многото промоции, с които Handango ме заливат периодично по електронната поща. Да, можеше и да я ползвам безплатно - има демо версия, която слага един малък надпис в центъра на екрана, който на мен лично не ми пречи. Но така ми допадна програмката - пробвах още няколко преди да си харесам тази, че просто реших да си я купя.

За моя изненада обаче се оказа, че ключът за регистрация не работи. Но след 5 минутки открих, че вината си е в мен - бях объркала Owner ID-то на PDA-то… След като ми мина малко яда към самата мен (че съм се забляла така), проверих из политиките на Handango. Оказа се, че не съм сама - често се случвало да получават оплаквания за неработещи ключове в последствие да се окаже, че проблемът е грешка в Owner ID-то при въвеждането му от страна на клиента. Съветваха да се свържа с тяхната поддръжка. Та драснах едно учтиво писмо с питане дали не могат да ми дадат ключ за ново, този път вярно, Owner ID. Получих отговор след няколко часа, че препращат въпроса до разработчиците. А днес, ден по-късно, получих и новия си ключ!

Като добавим и това, че на 2 Gb SD карта съм си записала няколко от любимите си дискове с музика, вече не си представям да съм на път без джобен компютър!

Доста време мина от както Могилино навлезе трайно в българския ежедневен език едва ли не като нарицателно. Днес обаче прочетох една статия в блога, посветен на Могилино, която ми вдъхна надежда : “ДДМУИ “Слънчице””. Тя разказва за един съвсем различен дом, който вече си има и интернет сайт.

Разгледайте го : Дом за деца “Слънчице”. Шарен, весел, изброяващ какво е направено през годините за подобряване условията за децата, със снимки от ежедневието им, както и на изработените от тях предмети - сувенири, вази, поставки за яйца, рамки за снимки и т.н.

Искам искрено да поздравя директорката на дома г-жа Бистра Ботева, и да й пожелая да продължават да се развиват все така добре. Защото от това, което виждам като дейности на сайта, съм искрено възхитена!

А за който има възможност и желание - има публикувани банкови сметки, по които може да дари пари. В момента преустройват баните и тоалетните за хора с физически увреждания.

От много време се чудя как успяват нискотарифните авиолинии да предлагат толкова ниски цени. Е, бюлетинът на WizzAir, за който се абонирах наскоро, изясни положението - хората спестяват от разходи за преводачи!

От сайта на родна туристическа агенция :

Последните седмици обикалям доста из града - ей така, за удоволствие, да разгледам разни интересни експозиции, които съм си отбелязала в календара от месеци.

• Зоопарка
  Миналата събота например с компания се разходихме из Софийския зоопарк. Трябва с усмивка да отбележа, че няма почти нищо общо с това, което си спомням от първото си посещение там преди около 5 години! Всичко изглежда подновено, клетките на приматите изглеждат като тези, които съм виждала по “Маймунски работи” по Animal Planet. Освен всичко са добавени и обучителни атракциони за децата - една пътека е цялата в разнородни отпечатъци от стъпки на животни, има пъзели по стените при маймуните. Изобщо - заслужава си да се види!
• България на длан
  Днес (или като гледам часовника си - вече вчера…) отидохме да видим експозицията “България на длан” в Културен институт в кв. Красно село /ритуалния дом/. Работното време е всеки ден от 10:00-19:00 часа, билет за възрастни 3 лв, има намаления за ученици, студенти, деца, пенсионери. В залата точно срещу входа са събрани около 16 макета на различни забележителности от България - храмове, крепости, известни сгради, включително и копие на Панагюрското съкровище. Реших, че задължително трябва да видя с очите си закрития мост над река Осъм в Ловеч, както и да пренощувам в Копривщица. Макар и събота, нямаше никой освен нас и момичето, което посрещаше посетителите. Всеки експонат има кратка бележка, има и телефон, на който да звъннете срещу заплащане за повече информация. Има и два телефона със столче до тях, на които можете безплатно да набирате кодовете на различните обекти и да слушате по 2-3 минутки за всеки от тях. Чакам с нетърпение да разширят колекцията!
• 100 български манастира пред Ректората
  По път към “България на длан” попаднах и на експозицията от снимки на български манастири в градинката между Ректората на СУ и Народното събрание. Ако имате път натам до 28ми април, задължително разгледайте!
• “Пролетни срещи с растенията” в ботаническата градина
  Тук е момента да похваля и ежедневния бюлетин на ZaGrada.bg, за който се абонирах преди време. Благодарение на него научих за започналите днес “Пролетни срещи с растенията” в софийската Ботаническа градина, които ще продължат до 24ти април. Работното време по време на събитието ще бъде 10:00-17:00 часа, входът за деца е 50 ст., за възрастни - 2 лв. Специално за неделя, Цветница, входът ще е свободен. Като се има предвид и слънчевото време, което обещават синоптиците за утре, мисля, че ще има доста народ! СКГТ са се погрижили и за специална междинна спирка на 111 за улеснение на посетителите. Освен разглеждането на екзотични растения, ще можем да се консултираме и със специалисти за отглеждането им. Ще има експозиция и на мушката, като според информацията в ЗаГрада.бг ще могат да се закупуват млади растения от над 500 вида! Чак се чудя дали да не пропусна само заради факта, че може да си тръгна с прекалено много саксии, а вече имам цветна градина на терасата си.

От днешния бюлетин, който получих от ePay.bg научих, че вече имам безплатна застраховка срещу злоупотреби при онлайн разплащания до 100 000 лв годишно, до 10 000 лв при едно разплащане при ЗПАД “Армеец”!

Естествено има някои изисквания - или да имаш универсален електронен подпис, или да включиш изискването за SMS потвърждаване на всяка транзакция, или да ограничиш плащанията само до битови сметки. Естествено като си пазиш ПИН-а, УИП-а и т.н.

Повече информация можете да прочетете тук : Застраховка срещу злоупотреби получават клиентите на ePay.bg!

Принципът “Параметризирай отгоре” във война със Singleton, източник “The PfA Papers: From the Top”, автор Kevlin Henney :

A by-product of PfA - and also a commonly cited motivation for it - is the reduction of Singletons and other globals in a body of code.

Хареса ми описанието, което авторът е дал на най-честите употреби на шаблона Singleton във втората статия от серията - “The PfA Papers: The Clean Dozen”. Според Henney, обикновено скриваме чувството си на вина, че ползваме глобален обект, като оправдаваме съществуването му и го “маскираме” като Singleton - използването на шаблон за дизайн винаги носи удовлетворение и успокоение. Разбира се, щом е шаблон, явно е нещо добро

Третата статия, “The PfA Papers: Context Matters” набляга на комуникацията между слоевете в системата под формата на предаването на контекст.

Изобщо, шаблонът Singleton е някак много лесен за “неправилна употреба”. Обикновено се подценяват проблемите в реализацията му и така той изглежда примамливо лесен за имплементиране. Ако не се лъжа, за мен това бе и първият шаблон за дизайн, с който изобщо се сблъсках. Но сантименталните ми подбуди спрямо него се изпариха когато в един предишен проект се сблъсках с код, който просто нямаше тестване именно заради това, че няколко основни класа бяха singleton-и и извличаха сами инициализационните си параметри вместо да ги приемат от горе.

За всички, които смятат да се поразходят из Европейския съюз през наближаващите Великденски и Майски празници, едно напомняне : сдобийте се с Европейска здравноосигурителна карта!

Процедурата не е нищо особено - взимате една паспортна снимка, копие на удостоверението за временен адрес (ако е различен от посочения в личната карта постоянен адрес), и намирате най-близкия до вас дистрибуторски център на фирма “КИМ-2000″ ООД, които издават картите. В София има два клона - в 22-ра и 29-та поликлиника. От там купувате бланка за стотинки, попълвате, подписвате пред длъжностното лице и това е. От тази година няма и такса за издаване, а ще я имате до месец при обикновената поръчка. На мен ми казаха да дойда след 20 дни. Валидността на картата е една година, ако сте пенсионер или инвалид - 10 години.

Естествено има и изискване да не сте с прекъснати здравноосигурителни права. Което се случва ако имате повече от 3 неплатени месечни вноски за здравно осигуряване. Можете да проверите статуса си сайта на НОИ : “Справка за здравно осигуряване”

Малко информация :

• Информация за ЕЗОК от сайта на Европейската комисия
• НЗОК > Международно сътрудничество > Европейска интеграция > Европейска здравноосигурителна карта

През юли 2007ма ДКВЕР съобщи, че отчитането на електромерите в София си остава както до сега понеже са отхвърлили искането отчитането да се извършва на 3 месеца и да има изравнителна сметка.

Днес обаче чета, че въвеждането на отчитането на три месеца щяло да позакъснее. Хм, кога пък бе одобрено? Много бързо потребителите са си върнали доверието в електроразпределителните дружества - защото това бе една от причините за отказа (справка : Дневник).

На сайта на ДКВЕР може да намерите документ “проект за одобряване на общи условия на договорите за снабдяване с електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД;”. В него е описана методиката за отчитане, както и за изчисление на средномесечното потребление на домакинството.

Случайно забелязах нова секция на сайта на National Geographic България - “NG KIDS”. Новото списание за млади откриватели излиза на българския пазар от 1ви май!

И има специално предложение - ако се абонирате до 8 май 2008 година (включително), получавате отстъпка 50%, т.е. плащате 4 броя - получавате 8.

На главната търговска улица в новия Несебър - “Отец Паисий” 8, се намира един незабравим ресторант. Казва се “Чикън парк” и предлага традиционна българска кухня (отличен избор на име, нали?)

Миналото лято седнахме с компания да похапнем там една вечер. Обстановката е битова, бяхме в една скътана градинка. Цените бяха нормални като за морски ресторант, въпреки, че другите вечери се хранехме пак по ресторанти доста по-изгодно. При това и храната не бе нещо особено.

Дойде време да се плаща - сервитьорката донесе сметката, разбира се надраскана на хвърчащо листче. Едва ли не на майтап викам : “Я да видим да няма някой незаконен процент сервиз лепнат на сметката!” - макар че отдавна имам навик още със сядането да поглеждам менюто и ако има обявен сервиз, демонстративно си напускам. Естествено, в този ресторант нямаше, иначе нямаше да стигнем до поръчване. Но, о, чудо! Под всичките поръчани гозби наистина се мъдри нещо, което прилича на “10%” и сума срещу него. Показвам на Лъчо - известно време се мъчим да разчетем. Разбира се, викаме сервитьорката. Протича следния разговор :

- Извинете, какво е това най-долу в сметката?
- Това е 10% сервиз!

(А така! Че е незаконно - незаконно е. Но до момента не бях попадала на ресторант, който да го лепне на сметката, а дори да го няма споменато в менюто. Става все по-интересно и по-нагло.)

- А къде е посочен този процент сервиз в менюто?
- Не е посочен. Но то за ресторант от нашия клас е ясно, че има сервиз!

(За класата на ресторанта - вече сме наясно, мерси! Нека сега си кажем и ние какво ни е на сърце)

- Съжалявам, ние сервиз не сме си поръчвали и няма да го платим!
- Е как? Яденето да не идваше само на масата, нали аз ви обслужвах?

(Тук ме е яд, че пропуснахме да я питаме - а за готвача процент? Или те само притоплят полуготова храна… и без това едната пържола бе точно с подобен вид)
Намесих се и аз с цитиране на закони - ето и малка извадка от Закона за защита на потребителите:

Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.

Казахме й, че типично оставяме 10% бакшиш, но не и когато ни насилват. Сервитьорката троснато и ядосано се врътна, ние оставихме до стотинка парите без тези за процента сервиз, и си излязохме пред шашнатите погледи на останалите вечерящи. Интересно ми е, дали някой от останалите е отказал да плати сервиза? Напуснахме пред бесните погледи на персонала - нашата сервитьорка бе заета да обяснява на другите за наглите клиенти.

Между другото, във форума на Българската Национална Асоциация на Потребителите (БНАП), има и тема, в която се събират сигнали за ресторанти, които още си позволяват да начисляват процент сервиз : “% сервиз в ресторантите”. Използвайте темата при нужда - нека ги принудим да спазват законите.

Днес вятърът в София си го бива! Гледам го и си мисля - колко ли найлонови торбички в момента се оплитат по клоните на дърветата около нашата кооперация? И ме хваща яд … много!

Докато пийвах чаша капучино на терасата с изглед към детската площадка вчера, не можех да не забележа десетките отпадъци в градинката под нас. Жалко, игликите са много красиви, но засенчени от пъстри боклуци! И в този момент забелязах силуета на една възрастна жена, която с лопатка и метла обираше пръстта, излязла от градинката и попаднала на плочките, и я връщаше обратно в градинката. Казах на Лъчо : “Излизам за половин-един час!”, сложих едни домакински ръкавици и с една торба слязох и аз пред блока - и без това кметът на общината учтиво бе приканил да почистим през съботата и неделята.

Съседката много се зарадва на компанията, а аз за нула време събрах цяла торба с 99% пластмасово съдържание от градинката. Особено неприятни са полимерните опаковки, частично заринати в пръстта. Както и оплетените в клоните на храстите. Но не им се дадох! Минах набързо и през задната страна на блока.

После със задоволство седнах на терасата и вече виждах само игликите…

За жалост, пустият вятър пак ще довлече най-разнообразни найлони. Но поне за един следобед бе красиво!

Увеличението на билетите за градския транспорт в София идва - “Билетчето става левче”.

Цената на билета за градския транспорт да стане 1 лв. (0,70 лв. в момента), а на месечната карта за всички линии - 45 лв. (37 лв. сега), предвижда доклад на Столична община, които предстои да бъде внесен следващите седмици от зам.-кмета по транспорта Велизар Стоилов. ….
Решението е тежко, но билетите не са поскъпвали от 2004 г., а картите - от 2001 г., каза Стоилов

Да му припомним едно увеличение от 2006та?

Ще взема да му пиша с искане да се уговори този гратисен период, в който да важат и двата вида билети - поне месец. Идеи?

Ето я и наредбата, в която са регламентирани цените на билетите : “НАРЕДБА за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община” на Столичния общински съвет.

Не намирам нищо за това как се реагира при нужда от промяна на цената.

По повод изминалия вече международен Ден за защита на потребителите - 15 март, КЗП ни кани на посещение в офисите си. Можем да получим консултация, брошури и изобщо да се запознаем с хората, които ни помагат да си защитим правата.

Отворен за посещения ще бъде и Европейския потребителски център – България, който се намира на ул. „Бачо Киро” 14 в София.

Източник : КЗП.

Аптека в ж.к. “Изток”, София, снимана тази събота :

Започвам да си мисля, че табелата е сложена през юли 2007ма и ще седи там до май 2008ма!

Утре, 15 март 2008, от 12:00 ч. ще има официално откриване на зала с пеперуди в Софийския зоопарк :

Зала с пеперуди ще бъде открита в Столичния зоопарк на 15 март ,
съобщи директорът на градината д-р Иван Иванов. Помещението ще бъде в залата на слоновете и в него ще живеят 200 пеперуди, представители на повече от 20 вида. Екзотичните видове имат размах на крилата 18 см. Пеперудите ще бъдат предоставени на Зоопарка от г-жа Олга Ускова, собственик на единствената ферма за пеперуди в България.
В залата ще бъдат монтирани въжета върху , които ще се разположат пашкули, от които пред очите на посетителите ще се излюпват нови екзотични пеперуди . Пеперударника ще бъде единствения на Балканите.

Източник : Столична община.

P.S. Часът на откриване научих след обаждане до зоопарка.

Малко разширяване на добре познатия стар принцип

“Any problem in computer science can be solved with another layer of indirection.”

Автор, до колкото аз успях да намеря из уеба, е David Wheeler (chief programmer for the EDSAC project in the early 1950s).

Та допълнението е :

“Every problem can be solved by adding an additional abstraction layer, except for the problem of having too much abstraction layers”

Благодарности на Obi_Wan.

В този мрачен ден научих една наистина добра новина - Столична община подготвя наредба, с която ще задължи всеки търговец да има сключен договор с някоя от фирмите за разделно събиране на отпадъци. От една страна те няма да плащат такси - защото таксата за рециклиране на всяка опаковка е включена в цената на стоката и я плащаме ние, потребителите. Но от друга - трябва да имат специално помещение за съхранение на разделните отпадъци. Така че едва ли ще се приеме възторжено - ако изобщо наредбата бъде приета…

Мен лично ще ме радва да спра да виждам чисти кашони хвърлени в старите кофи върху хранителните отпадъци при положение, че на крачка има жълт контейнер!

Източник : Ресторанти и магазини длъжни да изхвърлят разделно

В коментара си по една предна тема, ceci_ се оказа много прав - България наистина се превръща в една голяма смс игра! Сега се включиха и НОИ - ще ни успокояват за закъснелите болнични като ни пращат SMS-и.

Гери написа няколко отлични забележки по темата : “Новости в изплащането на болнични”

Покрай факта, че обяснявах на баща ми и майка ми как да качват снимки в Picasa, и покрай това, че научих баба ми да ползва GMail за писане на писма, ми се наложи да мина за известно време на български език в тези приложения.

И ето на какво попаднах в страницата за закупуване на допълнително пространство (трябва да имате Google account за да видите страницата) :

Ей, много е паднала тая Великобритания! По под два долара бройката!

От страницата на английски разбираме, че “Великобритании”-те всъщност са мярка за дисково пространство, по-известна като гигабайт (”GB”)

P.S. Който няма Google account, може да види английската версия на снимка тук.