Irina’s Weblog

Възникна един спор с колеги и се захванахме за темата какво всъщност е степента “Магистър” във висшето образование в България.

Според Закона за висшето образование в България съществуват следните образователно-квалификационни степени след завършване на средно образование (чл. 42):

1. бакалавър - с две разновидности:
   • 4 годишен курс на обучение “бакалавър”
   • 3 годишен курс на обучение “професионален бакалавър по …”
2. магистър - с разновидности:
   • 5 годишен курс - след средно образование;
   • двугодишен курс - след “професионален бакалавър по…” (по-точно, в закона пише “не по-малко от 120 кредита”)
   • едногодишен курс - след “бакалавър” (по-точно, в закона пише “не по-малко от 60 кредита”)

Има специално допълнение за придобилите степен “професионален бакалавър по …” (което съответства на споменатата (ал. 1, т. 1, буква “а”) :

чл 42 (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен “бакалавър” по реда на ал. 5, могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен “магистър” само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания.

Това е единственото ограничение за това да продължиш да изучаваш магистърска степен в направление, сходно с бакалавърската ти степен. Поне което аз успях да открия. Още повече - имам под ръка не един случай на познат, завършил бакалавърска и магистърска степен от съвсем отделни области на науката (например от технически към хуманитарни, или от природни към технически).

И все пак, какво е бакалавър и какво - магистър? Пак ще цитирам закона :

чл 42 (2) Обучението в степента “бакалавър” по ал. 1, т. 1 в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.

(3) Обучението в степента “магистър” осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

Възможно ли е да задълбочиш фундаментална подготовка, каквато нямаш?

Вече много хора знаят, че Законът за защита на потребителите ни дава много права. Основно, дава ни право да върнем некачествена стока и да искаме да я ремонтират или подменят с нова. Ако търговецът не се справи в едномесечен срок (течащ от записването в книгата за рекламации - за това не ходете директно в сервизи!), имаме право на отстъпка от цената или връщане на парите.

Но… законът никъде не гарантира, че удовлетворяването на рекламацията ще стане на секундата, без разкарване до магазини, без нерви и загуба на време. Така че, преди да купувате, избирайте внимателно от кого купувате! Лично аз купих джобния си компютър с 80 лв по-скъпо в сравнение с офертата от някаква непозната на мен фирма. Реших, че рискът не си струва.

Мислех си - защо не стиснем повече търговците? Например да са длъжни на момента да възстановяват пари при връщане на дефектна стока. Така те ще бъдат стимулирани да вдигнат критериите за качество. После си казах - едни обувки биха стрували сигурно двойно, ако се вложат стандарти на качество, с които се гарантира 0% дефекти. Срещу по-ниската цена получавам шанса да имам по-достъпни обувки, но … приемам риска аз да съм този един на 20 клиента (например), на който се е паднала обувка с дефект и се налага да се занимава с рекламации.

Until now, however, architectural design has been discussed in the light that, if you know the requirements for a system, you can build the architecture for it. This is short-sighted and fails to tell the whole story. What do you suppose would happen if two different architects, working in two different organizations, were given the same requirements specification for a system? Do you think they would produce the same architecture or different ones?
The answer is that, in general, they would produce different ones, which immediately belies the notion that requirements determine architecture. Other factors are at work, and to fail to recognize them is to continue working in the dark.

“Software Architecture in Practice, Second Edition”, автори Len Bass, Paul Clements, Rick Kazman, издателство Addison Wesley.

Полезна визуализация на това как работят различни алгоритми за сортиране - приложени както на “случайно” разбъркани, така и на подредени редици :

http://www.sorting-algorithms.com/

Подобен подход за демонстрация бях видяла в книгата на Робърт Седжуик “Алгоритми на C” (идание на СофтПрес) - което точно бе и причината да се сдобия с изданието.

Преди време повдигнах въпроса за това до колко е редно да се обсъжда здравословното състояние на човек пред медиите. Днес попаднах на един доста фрапиращ за мен случай в статия в dnes.bg:

Състоянието на 30-годишната родилка Ц. Д. от варненското село Каменар, която беше оперирана вчера в болницата “Света Анна”, след като бе констатирано, че детето в нея е починало, се стабилизира.
….
Всичко е наред, пулсът й е добър и няма температура, допълни д-р Скочев.
….
Родилката Ц. Д. е на 30 години и това е втора бременност за нея.

По думите на д-р Скочев проблем е, че терминът не е бил уточнен. Освен това жената е заченала почти веднага след като й е правен аборт през март месец миналата година и матката й не е била заздравяла.

Няма да се учудя ако и роднините й са научили нещо за състоянието й от вестниците!

П.С. Заместих името с инициали, защото не искам да разпространявам повече от това личните данни за здравето на жената.

Днешният епизод на д-р Хаус по НоваТВ разказа историята на жена, която при травма получава бъбречно увреждане. Поради факта, че е болна от ГРИП и взима лекарство за него обаче - умира. Връзката: бъбреците не са изчистили химикала от организма, тя е натровена необратимо. Човек си казва: по-добре да беше изтраяла симптомите, щеше да е жива въпреки травмата.

Тъкмо се разбира причината, когато включват на реклами. Първата реклама бе на … противогрипно лекарство за облекчаване на симптомите от настинка и ГРИП.

Това се казва таргетирана реклама!

Имате четири карти :

B 5 2 J

Всяка карта има буква от едната си страна и цифра от другата. Кои карти трябва да обърнете за да проверите дали е изпълнено правилото, че ако имате J от едната страна, то от другата имате 5?

В последно време си мисля, че хората се превръщаме в едни роботи - вършим си задачите и това е. По телевизията се върти реклама на разтворима енергийна напитка с надслов “Live now, sleep later” (”Живей сега, спи после”). Лекарства ни убеждават, че нямаме време за главоболие, други ни агитират, че ако нямаме време за боледуване трябва да ги пием.

Не, не се имам за робот! Като трябва да боледувам - ще си седя известно време с температурата като по този начин оставя тялото си да се потруди и това е! Като ми се спи - ще спя! Тялото ми знае по-добре от рекламните надслови от какво се нуждае!

От тазседмичния бюлетин на Представителството на Европейската комисия в България (можете да прочетете предните бюлетини и/или да се абонирате на сайта) научих следното :

На 7 ноември Генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ откри уебсайт, който предлага помощ и дава съвети на потребителите от всички възрасти, ако те мислят, че са били подведени или измамени от измамни търговци или просто искат да разберат с кой вид измами трябва да внимават.

Идеята е да се повиши доверието на потребителите, като им се предостави ясна информация за техните права и за това къде да потърсят помощ, когато разберат, че са станали жертва на измама. Сайтът съдържа примери от ежедневието на нелоялни практики, включително и черен списък с практики, които са забранени от Директивата относно нелоялните търговски практики. Черният списък съдържа практики, които са незаконни и крайно вредни за потребителите, като например рекламите примамки, фалшивите „безплатни“ предложения или пирамидалните схеми. Освен получаването на практически съвети посетителите на сайта могат също така да изпробват знанията си за това кое е законна практика и кое не или пък да гледат забавни видео материали, представящи някои често срещани измами. Уебсайтът е достъпен на 22 официални езика на Европейския съюз.

Повече подробности за нелоялните търговки практики ще намерите тук.

Източник: Стартира нов уебсайт, който предлага помощ и дава съвети на потребителите от всички възрасти

Новият сайт е с адрес www.isitfair.eu и, трябва да призная, грабна окото ми!

A SQL query goes to a restaurant, walks up to 2 tables and says “Can I join you”?

Както писах преди два дни, днес ПИБ пуснаха обновената версия на своето ново електронно банкиране. Преди малко календарът ми напомни да погледна какво ново на хоризонта и ето моите впечатления:

• Дизайнът ми харесва повече - изглежда по-изпипано като оформление, има банер с телефон за помощ при проблеми;
• Още при стартиране прави впечатление, че се отварят по-малко прозорци от преди.
• При влизане в системата се зарежда страницата със сметките и тяхното състояние. Бях направила забележка, че няма нужда всеки път да се озоваваш при влизане на екрана “Смяна на език” - така или иначе това е рядко ползвана операция. Все пак активното меню остава “Администрация”, което е и първото в хоризонталното меню. Администрацията на потребителският акаунт е операция, която на мен май никога не ми е трябвала. За това би ми било по-удобно да е накрая в менюто, а при влизане веднага да е активно менюто “Преводи и справки”.
• В списъка със сметките вече присъства освен салдото и замразената сума - преди за да видя дали имам замразени суми (като още неотчетени тегления от банкомат или плащания през ePay), се налагаше да щракна на номера на сметката за да се зареди нов екран с детайлна информация; Сега всичко е достъпно още в самото начало. Но ми прави впечатление, че все още личните ми сметки се изписват без първите два символа от IBAN номера им.
• Формите за въвеждане на преводи изглеждат по-кратки. Не мога да си спомня какви полета в повече е имало преди, защото най-вероятно никога не съм ги попълвала за да ги запомня. Колкото по-малко има за въвеждане - толкова по-добре!
• Не позволяват въвеждане на сума със запетая в полето за сума на превод - трябва да е с точка. Вече дава информативно JavaScript съобщение. Но се чудя защо ли не приемат и запетаята като валиден разделител.
• Вече не виждам при въвеждане на сумата и преминаване в друго поле при превод, да се прави презареждане на страницата. Това ме объркваше много пъти, защото нормално след въвеждане на сума отивам в полето “Основание”, пиша нещо, след което осъзнавам, че докато съм пишела основанието вече се е сваляла наново страницата - заявка, направена при напускане на полето “Сума”. И губех текста на основанието.
• Формата за извлечение по сметка вече допуска до 50 реда в резултата, не както преди само до 15. Освен това са въвели календар, който се отваря при щракане на полетата за дати. Дори не съм усещала колко повече време ми отнема да напиша датите ръчно - това наистина спестява време!

В общи линии - обичайната ми употреба на банкирането вече е улеснена, което ме прави един доволен клиент!

Ако смятате, че леснотата, с която се пише на JavaScript, е достатъчен показател за това да го наречем глупав и аматьорски език за програмиране, то погледнете следната статия на Douglas Crockford :

“JavaScript: The World’s Most Misunderstood Programming Language”

Има и отлични статии на тема наследяване и скриване на информацията в JS:

• “Private Members in JavaScript”
• “Classical Inheritance in JavaScript”

От пост в блога на Първа инвестиционна банка научих, че от 31ви този месец ще е достъпна осъвременената версия на електронното им банкиране. Наистина ми е любопитно да видя как са развили системата след множеството препоръките и забележките на клиенти.

I could list all of the qualities that I notice in clean code, but there is one overarching quality that leads to all of them. Clean code always looks like it was written by someone who cares. There is nothing obvious that you can do to make it better. All of those things were thought about by the code’s author, and if you try to imagine improvements, you’re led back to where you are, sitting in appreciation of the code someone left for you—code left by someone who cares deeply about the craft.

Michael Feathers, автор на Working Effectively with Legacy Code

Да, приятно е да видиш парче код, за което да си кажеш : “Тук наистина няма какво да се подобри!”. И да си представиш как човекът не просто е написал нещо, което работи, а и е вложил грижа и старание да го подобри до степента, която е пред теб. Това у мен събужда чувство на уважение към автора. И въпроса : Дали и аз бих го довела до този вид?

Мнения на други специалисти (Stroustrup, Booch и др.) : “InformIT > What Is Clean Code? By Robert C. Martin”

Миналата седмица освен, че се сдобих с билет за Depeche mode (още в понеделник, разбира се), посетих два концерта - този на Ричард Клайдерман в сряда и на Descendance в петък.

Клайдерман, естествено, напълни зала 1 на НДК до пръсване. Известен е, няма съмнение, а и лично аз научих за него от рекламите по телевизиите. Чух, че продавали и билети за правостоящи. С типичния френски акцент обясни как ще идва “Аназър тайм, енд аназър тайм, енд аназър тайм…” Нямаше превод на никое от изказванията му за съжаление, нито на представянето на “Симфония Титаник”. Чувствах се обаче особено когато чух звука на електронна китара, на обой, арфа, а около рояла виждах само струнни инструменти. По-голямо удоволствие ми достави втората част на концерта, в която изпълненията звучаха не толкова поп. Някак обаче не можах да усетя онова чувство, което те обзема като чуваш автентичния звук на класически инструмент - в един момент се замислих, че дори и той да е на запис, пак нямаше да усетя разлика. Той самият правеше “шоу” - говори на японски, раздаваше нотите си на предните редове. Чух и двете си любими произведения от неговия репертоар - “Балада за Аделина” и “Носталгия”. За съжаление, аранжиментът на “Носталгия” бе много по-различен от това, което бях свикнала да чувам и дори не успях да я позная.

Пълна противоположност беше концерта с аборигенски танци и песни в петък. Първо, зала 1 на НДК беше … празна! След като се видя, че така или иначе предните сектори остават празни, бяха приканени и по-задните да минат напред. Така се оказа, че пълни са само оркестрината и двата предни сектора. Всичко назад бе пусто. Стана ми някак обидно от името на изпълнителите - трябва да е много неприятно да се изправиш пред подобна празна зала! Превод този път имаше. Той и си беше нужен - танците бяха сравнително кратки, а всеки от тях беше предшестван от обяснения за културата и обичаите, с които е свързан. Въпреки, че беше нужен, трябва да призная, че съжалявах, че изобщо има превод! Разбирах отлично английския на австралийците. Както и по-голямата част от присъстващите. Всъщност присъстваха много чужденци - чух основно английски и френски. Обаче да чуеш как човекът обяснява : “Този танц е ритуален и обикновено се повтаря през цялата нощ, което няма да се случи сега разбира се”, а преводачът да обясни : “През тази вечер ще видите този танц повторен няколко пъти. Ще има изненади!” - наистина си беше изненада! Надявам се аборигените да не са се сдобили с микрофона на преводача по начина, по който обясниха, че са се сдобили с китари : “Преди 400 години дошли испанците, нашите предци ги изяли и запазили китарите…” Купих си и диск с аборигенска музика, който в момента слушам. Интересно е как в края на вечерта изведнъж се сетих, че за цяла вечер не чух нито една песен, чието обяснение да говори за любовни тревоги, крадене на булки или изобщо дуели за жена. Песните се отнасяха за религията - кръщене, сътворение; за правосъдие; и за храна - колко са благодарни на кенгуруто за даровете, как един ден не успели да хванат кенгуру заради дъжда и всички заспали гладни, за богатия изненадващ улов на миди, за брането на плодове, за събирането на мед. Което трябваше да очаквам, имайки предвид в колко по-сурова действителност живеят аборигените, докато ние в Европа имаме благосклонна към нас природа и климат.

Представлението беше много интересно - разказът бе увлекателен и по едно време усетих как виждам аборигените с техните оскъдни препаски и мистични шарки по кожата, танцуващи около високите пламъци на ритуален огън, как чувам пукането на съчките, как усещам вкуса на червеният прахоляк, забулващ бурните им танци.

Какво ли е било усещането на първият европеец, стъпил сред тях!

The architect Christopher Alexander - father of patterns and pattern language … views the craftsmanship of fine structure to be the sole purview of the architect; the larger forms can be left to patterns and their application by the inhabitants.

James O. Coplien

Казано иначе - архитектът Кристофър Александър, бащата на шаблоните за дизайн, смята, че ролята на архитекта е да “изпипа” детайлите. Самите шаблони може и клиента да си ги подбере!

Източник : Clean Code Foreword.

Сблъсках се със следния проблем : връзката към външен файл с каскадни стилове присъства в главата на HTML документа в IE, само дето компонента на страницата, за който се отнасяше, си седеше без никакъв стил. Във Firefox страницата изглежда нормално.

Така научих, че Internet Explorer налага ограничение за максималния брой връзки към външни стилове, също така и към вградени стилове за всяка страница. Статията в MSDN : “All style tags after the first 30 style tags on an HTML page are not applied in Internet Explorer”, полезна дискусия на сайта на Drupal : “Drupal >> Issues >>IE: Stylesheets ignored after 30 link/style tags”.

Сега обаче установих, че и MSDN не казва истината - всъщност стиловете, които се прилагат, не са 30, а 31! Проблемът се проявява ако се опиташ да включиш 32-ри по ред стил.

В примера на MSDN се добавят стилове със следния JavaScript код :
for (i=0 ; i < 31; i++)
{
document.createStyleSheet()
StyleSheetCount.innerText = "Total Style Sheets = " + i
}


Вижда се, че започват цикъла от 0, и за бройка отпечатват не бройката, а индекса на последния елемент.

Лъчо предположи, че числото 31 идва от факта, че най-вероятно стиловете са 32 (едно вече много кръгло и красиво от програмистка гледна точка число), но единият е запазен за “вградения” в IE базов HTML стил. И все пак не разбирам - защо ако добавяш стил с JavaScript ти дава грешка (нищо, че е напълно неинформативна - “Error: Invalid argument.”), а ако просто имаш декларирани връзки към външни стилове тези над 31вата просто се игнорират без предупреждение?!

Сега ме гони параноята и периодично подскачам с въпроса : “А дали Internet Explorer не налага и ограничение за. …?”

Вече мина полунощ, което дава ново значение на текущия ден - днес Максим ще се изправи пред Върховния касационен съд. Спомням си една статия в Капитал : “Присъда за шампиони, Темида прилага двоен стандарт”. Статията сравнява присъдите в няколко печално известни ПТП-та - от 14 години ефективна присъда за Живка Илиева до 2,5 години условна присъда за Максим. Да видим дали ВКС ще се намеси и ще уеднакви разминаването :

Според конституцията това е задача на Върховния касационен съд (ВКС). Именно най-висшите съдии би трябвало да гарантират еднаквото прилагане на закона при сходни или идентични казуси и с решенията си да показват на по-долните инстанции как би трябвало да се прилага законът.

Мисля си : да шофираш пиян е много рисковано. Да, има група хора, които мислят, че не им влияе, но за мен притеснителното е, че и интелигентни и отговорни хора признават, че им се е случвало да карат след употреба на алкохол. От една страна ако пиеш трябва да вземеш решение да не шофираш. От друга страна алкохолът изкривява преценката ти и те кара да мислиш, че можеш да се справиш и рискът е минимален. Т.е. хем си виновен, че си пил, хем това, че си пил обяснява защо си се блъснал. И защо си решил, че можеш да караш. Ей радвам се, че не пия! И все пак продължавам отстоявам позицията си, изразена в темата “Ако си пил - слез, искам да стигна жив”

П.С. Според в-к Сега 2 години и половина са равни на 2,6 години!

По БНТ попаднах на реклама на “Голямото четене”. Ето какво намерих на посочения адрес 4etene.bnt.bg :

Предлагам им след това да направят и инициатива pisane.bnt.bg! Макар че компромисът да използват 4-ки за ч-та може да си струва ако това привлече някой и друг тийнейджър за каузата.

На сайта на БНТ има малко повече по темата : Кампанията “Голямото четене” започва. Вярно започва на 5ти октомври, но все пак си мисля, че публичното обявяване на инициативата - и още повече, на самият уеб адрес, е добре да съвпада с пускането на сайта към нея.

До колкото разбирам от материала, това ще е поредното гласуване (надявам се не с платени SMS-и) - или поне сравнението с “Великите българи” ми навява такива мисли. Не разбирам как шест месечно избиране на книгата на всички времена ще мотивира хората да нападнат библиотеките, но … дано скоро сайтът им ми обясни!

От днешния бюлетин на Joel Spolsky научих за нов проект, който сега стартира в своя бета публичен вариант :

Stack Оverflow

Както казва колонката на главната страница, това е сайт за въпроси от и за програмисти. Позволява даване на оценки на добрите/лошите отговори и по точи начин ги издига/сваля в класацията, както и да се дават оценки на интересните въпроси. Дори не е нужна регистрация, ползва се OpenID.

Т.е. нещо като Experts-exchange.com, но безплатно.

Ще видим как ще потръгне! Аз за сега смятам да следя RSS-а на новите теми.